Той се отдели безмълвно от нея и седна на ръба на леглото. На местата, където тялото му беше докосвало нейното, Ровена усети хапещ студ. Седна в леглото, вдигна ризата си до брадичката и уви с ръце талията си. Несъзнателно прокара език по устните си, подути и наранени.
Върхът на показалеца й се плъзна нежно по един от белезите на гърба му.
— Гарет, моля те…
Той се сгърчи, сякаш докосването й го беше опарило. Тя да го моли — това беше повече, отколкото можеше да понесе.
— Махни се! Остави ме на мира.
Ако можеше да заподозре за какво искаше да го помоли Ровена, Гарет със сигурност щеше да отговори другояче. Тя искаше да го помоли поне за една малка любезност, за кратка усмивка, за проява на кавалерство, която да размаха пред лицето й като бучка захар. Беше готова да плати всякаква цена, защото не можеше да понесе, че той й бе обърнал гръб. При грубите му думи ръката й се отпусна като увехнал есенен лист.
След дълго мълчание Гарет чу тихите стъпки на босите й крака по плочките. Вратата се отвори със скърцане.
Макар че не се обърна, Гарет беше убеден — Ровена вървеше с изправена глава, с изпънати рамене. Наранената й гордост пролича съвсем ясно в тихия глас:
— Аз може би не съм в състояние да напиша името си, но не съм чак толкова глупава, за да не разбера истината. В Англия има само един човек, когото мразите така дълбоко като баща ми, и това е рицарят, когото сте изненадали в леглото с вашата скъпоценна Илейн.
Гарет много искаше да се обърне и да изкрещи истината в лицето й. Да отиде до вратата и да я раздруса, докато очите й се отворят и види баща си такъв, какъвто бе в действителност. Но остана неподвижен, взрян в ръцете си.
— Въпреки омразата си към баща ми вие се държахте много мило с мен, откакто живея при вас в Карлеон. Не знам защо искате той да си помисли нещо друго. Не мога да проумея какво съм направила, та ме мразите толкова много. — Вратата се затвори и щракането на бравата прозвуча ужасяващо окончателно.
— Аз не те мразя — проговори Гарет в празната стая. Думите, които последваха, бяха само шепот на духа му, докато притискаше между ръцете си болезнено пулсиращата си глава.
Ровена вървеше по безкрайните коридори, глуха за всичко друго освен за съскането на угасващите факли. Хъркането и стоновете, които се чуваха иззад вратите, звучаха недействително като най-тъмните часове на утринния здрач, като ехо от отдавна отминало време. Мрачните коридори растяха, ставаха все по-дълги и по-дълги.
— Света майко божия! — изплака стреснато Ровена, когато Марлис внезапно изникна пред нея в най-тъмния коридор. — Спести ми възмутените си погледи, Марлис. Никога ли не ти е хрумвало, че ужасно ми е омръзнало да се промъкваш към мен като онази с косата? Вече не мога да те понасям.
Марлис й препречи пътя, но Ровена спокойно я бутна настрана.
— Остави ме на мира. — Без да забележи, бе повторила думите на Гарет.
— Чакай! — Марлис я хвана за ръката. — Тук има някой, когото трябва да видиш.
Ровена погледна над рамото на Марлис. Вратата зад нея беше притворена. Блъсна ръката й и попита горчиво:
— Това сигурно е поредната ти извратена шега, нали? Да не би да си скрила в стаята Блейн, който ме чака, за да ме опозори? Или може би духа на лейди Илейн, сгушен в леглото с меч в гърдите?
Под тъмната грива Марлис побледня като платно.
— Ровена, моля те!
Молбата беше нещо необичайно за Марлис. Ровена мушна ръка под разбърканите къдрици и отметна косата й назад. Марлис потрепери, сякаш я беше ударила. Ровена не откри по лицето й никакви признаци на подигравка или злобно задоволство. Изненадана от собствената си жестокост, тя подреди отново косите на Марлис, кимна и отпусна ръце. Марлис бързо улови ръката й и я повлече след себе си.
Миризма на розмарин и гнило я удари в носа и тя кихна. Сините воали на дневната светлина бяха изчезнали от стаята на Илейн. На тяхно място танцуваха черни сенки — правеше ги дебелата свещ, поставена в лампа от рог. Ровена напрегна очи да различи нещо в полумрака. Вратата се затвори с трясък, вратите на големия гардероб се отвориха, влажни устни се впиха в бузата й. За момент повярва, че Марлис е успяла да я измами. Но даже в най-грубите си моменти Блейн не би могъл да я целува по такъв начин — той беше твърде изискан за подобна атака.