Ровена стисна ръка в юмрук и цапна главата, към която принадлежаха устните на бузата й.
— Олеле! — Ъруин отстъпи няколко крачки назад и се хвана за челото. — Божичко, Ровена, една целувка още не е причина да ме убиеш. Надявах се, че си се отучила да се държиш като селянка и си овладяла маниери на дама.
— Сцената в залата трябваше да те е научила на нещо по-добро — обади се момчешки глас, в който звънеше смях. — Щом има сили да хвърли чашата в лицето на Дьо Креси, просто не се осмелявам да си представя какво ще стори с теб.
Ровена се огледа търсещо. Бледото сияние, което се надяваше да види, се появи в полезрението й. Малкият Фреди се хвърли в прегръдките й.
— Няма нищо, няма нищо — изрече той, докато непохватно милваше гърба й. — Нямаш причини да плачеш. Ние сме тук и ще оправим нещата.
Сълзите на Ровена намокриха рамото му. За разлика от него тя знаеше, че времето, когато само оптимизмът им помагаше да се справят, е безвъзвратно отминало. Ъруин също се опита да я утеши, като помилва рамото й, но бързо дръпна ръката си, когато срещна мрачния поглед на зачервените й очи. В този момент се появи и големият Фреди. Сведената му глава беше украсена с дълги паяжини.
Ровена приседна на ръба на старото легло, изтри сълзите си и избърса носа си с крайчето на ръкава на големия си брат. Марлис остана до вратата, кръстила ръце под гърдите.
— Трябва да кажа, че съм силно затрогната от тази проява на семейна привързаност — изрече провлечено тя, — но искам да ви напомня, че сега най-важното е бързината. Гарет се е напил здраво, но опиянението му обикновено не трае дълго, а когато се събуди, настроението му никога не е добро.
Ровена изобщо не можеше да си представи, че настроението на Гарет би могло да бъде по-лошо от онова, в което го бе оставила. Ъруин се отпусна на колене пред нея. Откакто го бе видяла за последен път, изглеждаше пораснал. Над устните му личаха първите тъмни косъмчета.
Когато се обърна към нея, лицето му сияеше.
— Ние дойдохме, за да те спасим.
— Значи татко съжалява, че ме е проиграл на зарове? Наистина ли е дошъл да ме отведе у дома?
Ъруин се покашля смутено. Големият Фреди се взираше упорито в краката си. Затова пък малкият Фреди излезе напред. Твърде много обичаше Ровена, за да я лъже.
— Баща ни лежи под една маса в рицарската зала и хърка. Той не иска да има нищо общо с плана ни.
— Но като му кажете… — започна Ровена.
— Вече му казахме — прекъсна я спокойно малкият Фреди.
— Разбирам. — Ровена се опита да издърпа ръката си, но Ъруин я задържа с изненадваща сила. Очите му бяха впити в лицето й.
— Не съм сигурен, че си разбрала. Аз все още съм твоят годеник, Ровена. Ние сме обещани един на друг още когато бяхме деца. Аз ще удържа на клетвата си и ще пазя честта ти. За мен няма значение какво ти е сторило онова чудовище. Обещавам ти, че в брачното легло няма да ти напомням за твоето опозоряване и за загубата на невинността ти.
Кашлицата на Марлис прозвуча като смях. В този момент Ровена беше готова да я намрази. Едва успя да удържи на напора да изрита Ъруин в гърдите. Сведе глава и видя, че той беше коленичил точно върху тъмното петно на плочките пред леглото — последната следа от един живот, угаснал преди много години.
— Много мило — произнесе глухо тя.
Надигна се, изплъзна се от ръката му като призрак и мина покрай големия Фреди. Ръцете й инстинктивно намериха тежките кадифени завеси пред прозореца. Дръпна ги назад и се опита да отвори капаците. След няколко неуспешни опита това й се удаде. В стаята повя свеж, хладен вятър, тежките дипли затанцуваха див танц. Още преди гласът да проникне изкусително в главата й, тя знаеше на кого принадлежи.
— Говореше ли ти любовно? Шепнеше ли ти за женитба? Обещаваше ли да те отведе пред олтара?
Картината, която рисуваше Марлис, беше толкова далечна от действителността, че Ровена измъчено затвори очи. Гласът продължи:
— Ако останеш, той ще те използва. Зимните месеци са дълги и студени. Даже за монах ще е трудно да устои на прелестно момиче като теб в леглото си. Той се държи мило с теб, това е истина. Но като му омръзнеш, ще ти даде някоя дрешка и ще те прати при баща ти с братска целувка за сбогом.
Гласът на Марлис, който се бе превърнал в съскане, изведнъж омекна.
— Аз крия лицето си, защото нямам никакво желание да принадлежа на мъж. Всеки път, когато ме поглеждаше, баща ми говореше само за бъдещото си съюзяване с бащата на Блейн. Но все едно курва или съпруга, в нашата страна жената винаги е собственост на мъжа — негова играчка. Това ли е, което искаш от живота, скъпа Ровена?
Ровена отвори очи. Дворът под нея се виждаше във всички подробности. Под голите клони на един стар дъб бяха вързани четири коня. Всичко, което желаеше в този момент, беше отминалият ден никога да не е съществувал. До вчера крехката връзка между нея и Гарет още не беше напоена с отмъщение.