Като чу виковете на синовете си, Фордис рискува да хвърли един поглед назад и видя, че го следваха с вдигнати ръце. Черната сянка почти ги беше настигнала. Като се кискаше злобно, той се наведе над шията на коня си и отново заби пети в хълбоците му. Следващият поглед назад му показа синовете му: те бяха спрели и зяпаха подире му с отворени уста. Фордис отново се обърна напред и се хвана за гривата на коня, за да не загуби опора. Пътят между тях беше празен. Рицарят беше изчезнал.
В ъгълчето на окото му блесна черна светкавица. Това беше предупреждение. Преследвачът вече не беше зад него. Фордис нададе задавен вик и се обърна. В същия миг една мускулеста ръка се стрелна и го стисна за шията. Конят продължи напред без него. Освободен от товара си, той галопираше почти елегантно. Слънцето пред очите на Фордис бавно се оцвети във виолетово. За момент си представи, че ще виси така в хватката на безмилостната ръка, докато изпусне последния си дъх. Без бесилка, примка и благородни прощални речи. Ала когато сър Гарет скочи от коня, без да разхлаби хватката си, той разбра, че съвсем не може да разчита на толкова щастлива и бърза смърт.
Двамата се удариха в земята и ударът със сигурност беше толкова болезнен за Гарет, колкото и за него. Тази мисъл му достави известно задоволство, макар че в дробовете му почти не бе останал въздух. Претърколиха се в широкия ров край пътя, обрасъл с ниски храсти, един стърчащ клон одра ръката му и болката беше приятно разнообразие в сравнение със задуха в гърдите.
Гарет го обърна по гръб и го възседна. Фордис жадно напълни дробовете си с въздух, когато ръката на гърлото му бе заменена от остра кама.
— Какво направихте с нея? — процеди през зъби Гарет. От ъгълчето на устата му покапа кръв.
Фордис щеше да попита „С кого?“, но имаше достатъчно ум да си замълчи. Задоволи се да примигне като сова, докато събере достатъчно въздух да отговори. Взе решение да каже истината, което му се случваше много рядко.
— Колко момчета виждате?
Гарет го изгледа накриво. Очевидно очакваше да чуе поредната лъжа. Вдигна глава, но острието на камата остана на гърлото на противника.
— Пет. И изобщо не са момчета, а грамадни мъже.
Фордис кимна, сякаш въпросът беше решен.
— Пет. Това означава, че трябва да тръгнете след другите трима и да ги попитате какво са направили с нея.
Петимата окъсани млади мъже се приближиха към тях, скрили ръце дълбоко в изтънелите си ръкави. Гарет се намръщи учудено. Фордис едва не се изсмя с глас.
Гарет седна на петите си. Черната линия, която минаваше през бузата му, го правеше още по-мрачен, отколкото и без това беше. Сякаш бе излязъл от ада и носеше след себе си диря от искри и пепел.
— Не виждам среброкосото момче. И Ъруин — онзи, дето разказва истории. Те са двамата, които са я отвели. Накъде ли са тръгнали?
Фордис вдигна рамене.
— Откъде мога да знам? Дойдоха при мен посред нощ, обясниха ми нещо за някакъв абсурден план. Искали да спасят Ровена. — С вродения си усет към драматизъм той започна да украсява историята. — Ъруин каза, че тя дошла при него, хвърлила се в краката му и се разплакала сърцераздирателно. Обяснила му, че е дошла да помоли законния си годеник да я освободи от страшното пленничество при вас.
Гарет отвори уста, но бързо я затвори. Ръката, с която стискаше камата, се отпусна.
— Значи вие сте отказали да им помогнете?
Фордис възмутено изду бузи.
— Аз загубих Ровена в честна игра. Тя беше залог. Аз съм човек на честта. — Той бутна острието на камата с един пръст, седна и се зае да чисти влажните листа от шала си.
Погледът на Гарет се плъзна към пътя. Между веждите му се появи дълбока бръчка. Предстоеше му да вземе трудно решение. Думите му бяха насочени колкото към Фордис, толкова и към самия него.
— Не може да се каже къде ще я отведат онези безумци.
Той се надигна и се наведе заплашително над Фордис. Баронът също се надигна, но гневният му поглед не можа да достигне лицето на Гарет. Кога момчето беше станало толкова голямо? Фордис се уви отново в шала и се закатери по склона на рова.
— Как само ме нападнахте! В Англия има закони, които защитават невинните пътници. Англия е цивилизована страна. Божичко, ако кралят научи…
Думите му заглъхнаха в задавено хъркане, когато Гарет улови краищата на шала и ги нави на ръката си. Фордис бе повлечен назад, удари се в ризницата му и изохка от болка. Горещият дъх на Гарет опари ухото му.