— … изтеглени навътре.
Четиримата вдигнаха глави към брулените от вятъра зъбери и за първи път видяха дома си като непревземаема крепост. Празните черни бойници ги зяпаха нахално.
Големият Фреди се изправи и се почеса по главата.
— Ледът е достатъчно дебел. Ще мина по него.
— И как ще стигнеш до вратата? Ще разпериш ръце и ще полетиш? — Малкият Фреди поклати глава. — Не. Според мен не е нужно. — Изведнъж той закрещя и гласът му се пречупи: — Който и да ни е заключил отвън, той може да ни отвори вратата и да ни пусне да влезем, по дяволите!
Като видя как чертите на братчето й се разкривиха от гняв, нещо в Ровена се прекърши. Гласът й се присъедини към неговия в гневен вик. Ъруин изрева. Големият Фреди се наведе, взе шепа камъни и ги хвърли във вратата. Шумът, който вдигаха, можеше да събуди дори мъртвите, оставени от Гарет.
Крясъкът на Ровена се пречупи в лаеща кашлица, когато леденостуденият въздух скова израненото й гърло. Един подир друг замлъкнаха и останалите. Всички зачакаха какво ще се случи сега. Приглушено щракане откъм вратата отекна като камбанен звън. Ровена затаи дъх, когато нечии мръсни пръсти отвориха железен капак.
— Вървете си — прозвуча раздразнен глас. — Тук няма никой.
И капакът се затвори с трясък.
12
Ровена прегърна устремно малкия Фреди, обзета от безкрайно облекчение. Баща й и братята й бяха живи! Ъруин се овладя пръв.
— Чичо! — извика той. — Скъпи чичо, вашите деца и вашият племенник пристигнаха у дома. Пуснете ни да влезем, сър. — Обърна се към спътниците си и обясни тихо: — Сигурно не знае, че сме ние. — После продължи весело: — Ало! Аз съм Ъруин! Ние не сме просяци или разбойници, дошли да плячкосат замъка ви, сър. Ние сме семейството ви. Отворете вратата, за да се стоплим на огъня. Замръзваме!
Големият Фреди зяпна Ъруин с отворена уста.
— Може би татко не е забелязал… — проговори слабо Ровена.
— Естествено, че ни видя. — Очите на малкия Фреди святкаха студено. — Опитай ти, Ровена.
Първият вик на Ровена беше дрезгаво грачене. Тя преглътна и опита отново.
— Татко, аз съм Ровена, твоята дъщеря. Имаме нужда от твоята помощ. Цяла седмица се крихме в гората. Но сега сме си у дома и сме гладни. Измръзнахме, татко. Аз избягах от Карлеон, за да си дойда вкъщи, татко. В Ревълууд, при теб. Умолявам те…
Гласът й замря в унищожителната тишина. Малкият Фреди стисна ръката й. Гневът й придаде нови сили, тя изпъна рамене и изкрещя:
— Отвори вратата, татко! Ние сме изтощени и измръзнали до кости. Колко още ще ни държиш навън? Колко още трябва да те молим да ни пуснеш в нашия дом? Трябва да отвориш вратата… Трябва…
Малкият Фреди отново стисна ръката й. Леденият вятър моментално изсушаваше сълзите по бузите й.
Капакът се отвори отново със зловещо щракване. Появи се лицето на баща им.
— Глупаво дете.
Думите бяха произнесени съвсем тихо, но я пронизаха като нож. Ровена веднага разбра, че ставаше въпрос за нея. Очите й се разшириха от ужас. Баща й никога не я беше укорявал за каквото и да било.
Ъруин направи крачка към дълбокия ров и на устните му се изписа мазна усмивка.
— Скъпи чичо, ние спасихме Ровена от жестока съдба и я върнахме у дома. Не се ли радвате?
— Махайте се! — Баща им буквално изплю думите и усмивката на Ъруин угасна. — Всички сте глупави деца, всички. Изчезвайте! Махнете се далече от Ревълууд, много далече. Ние не ви искаме тук. Никого от вас.
Лицето на малкия Фреди се вкамени.
— Кажи ни, татко, да не би да си получил пълна кесия със злато, та си толкова добре настроен към черния рицар? Или ти даде само трийсет сребърника?
Баща им вирна нос.
— Ти ме обиждаш, сине. Няма ли да си промениш мнението за мен?
Фреди му отговори с подигравателен смях.
— Не си получил нито злато, нито сребро, нали, татко? — Ровена се опита да надвика вятъра, който духаше косата в лицето й. Образът на баща й ставаше все по-неясен.
— Да, Ровена, не получих нито злато, нито сребро. Затова пък видях смъртта си. Видях я в неговите очи, когато ме нападна като побеснял. Закле се, че ако намери дори един от вас в дома ми, ще изтреби всички ни, без изключение. — Тонът му стана обвинителен: — Като избяга от него, ти опетни доброто ми име.
Малкият Фреди изруга с толкова грозни думи, че Ровена се стресна. Даже Марлис не ругаеше така. Гласът на баща й премина в хленч.
— Умолявам те, дете, спаси себе си, спаси и семейството си. Върни се при сър Гарет и падни на колене пред него. Умолявай го да ти прости и да се смили над нас. Сигурен съм, че можеш да приложиш женските си прелести и да намериш пътя към леглото и към сърцето му. Твоят татко не може да ти позволи да се върнеш опозорена в Ревълууд.