Най-сетне престана да вали, но земята вече беше покрита с неколкосантиметров слой сняг. Небето се проясни. Звездите засвяткаха като жестоки диаманти, непроницаеми като очите на Гарет.
— Какво ще стане сега с нас? — попита тихо Ровена. Ъруин се зарови в сухата трева като лалугер.
— Ако замръзнем, няма защо да се притесняваме за бъдещето.
Малкият Фреди вдигна рамене.
— Тук не е много по-студено, отколкото в Ревълууд. Аз се тревожа най-вече за Ровена. Тя е свикнала е топло легло.
Ъруин изпухтя.
— Би могло да се каже и така…
Ровена беше прекалено гладна, за да му отговори, както заслужаваше.
— Можем да станем група пътуващи артисти — заговори разпалено тя. — Богатите безделници като сър Блейн им хвърлят цели кесии със злато и сребро. Ще пеем и ще свирим и ще печелим хляба си.
Малкият Фреди смушка Ъруин.
— Можеш ли да пееш?
— Аз… не. Мога да свиря на тромпет и да тананикам.
— Ами ти? Можеш ли да пееш?
Големият Фреди поклати рошавата си глава. После вдигна едната си вежда и се обърна към Ровена.
— А ти?
— Боя се, че и аз не мога, но бих могла да се науча да ходя по въже. Вие ще се премятате и ще изпълнявате скокове във въздуха. А Ъруин… — Нежното й чело се намръщи. — Ъруин би могъл да жонглира. Да, това е отлична идея. Не смей да ядеш главите цвекло, Ъруин. С тях ще се научиш да жонглираш.
— Ще можеш ли да жонглираш с две глави цвекло? — Малкият Фреди се отпусна по гръб и намести удобно главата си на корема на Ъруин. — Изисканите хора искат да виждат абсурдни неща, те ги забавляват. Те не харесват собственото си общество. Сигурно им е омръзнало.
— Но в нас няма нищо абсурдно — промърмори Ъруин. Ровена се изкиска.
— Защо да не ти направим гърбица, Фреди, и да те показваме като джудже?
Ъруин се обърна на другата страна.
— Вие двамата няма ли да млъкнете и да ме оставите да замръзна спокойно? Престанете да размишлявате. Нямаме нито пари, нито таланти, нито очебийни недостатъци, за да се правим на артисти. Ако намерите отнякъде танцуваща мечка, повикайте ме.
Ровена се обърна към малкия Фреди. Двамата се подпряха на лакти и се погледнаха с дълбоко разбиране.
Малкият Фреди заби показалец между ребрата на Ъруин и братовчед му простена. Ровена и Фреди се ухилиха злобно. Големият Фреди вече беше заспал. Устата му се отвори и той изхърка, сякаш ръмжеше мечка.
Ъруин го изгледа намръщено.
— Дали може да танцува?
— Колкото ти можеш да жонглираш — отговори сърдито Ровена.
Ровена се притисна към шията на кобилата си. Един камък я улучи в рамото, тя изплака от болка и заби пети в хълбоците на коня. Тропотът на конските копита отекваше глухо в замръзналата земя. Останалите бяха само неясни сенки от двете й страни. На известно разстояние от селото градушката от камъни постепенно намаля и накрая съвсем спря. Ровена облекчено дръпна юздите и треперещата кобила спря. Тя се вкопчи здраво в буйната и грива и отпусна глава на гърдите си. Дъхът й излизаше на тласъци, сякаш беше бягала пеш от гневната тълпа. Разтърси я пристъп на кашлица.
Малкият Фреди нежно отмахна косата й и я погледна сериозно в лицето.
— Да не си болна?
Ровена поклати глава и се опита да се усмихне.
— Само се задъхах.
Конят на Ъруин танцуваше в кръг, заразен от безпокойството на ездача си. Бузите на момъка пламтяха от възмущение.
— Би могло да се помисли, че сме убийци или крадци на деца. Това е третото село, от което ни гонят. Нямах представа, че хората не умеят да се забавляват и не разбират от шега.
— Може би ще спечелим повече, ако започнем да просим, колкото и да е унизително. — Малкият Фреди вдигна ръка, за да спре коня на Ъруин, който вървеше право срещу понито му.
— Глупости — изсъска остро Ъруин. — Не и с нашите таланти. Според мен беше много весело, когато Ровена падна от въжето, което бяхме опънали между църквата и обора.
Ровена го изгледа накриво.
— Не трябваше да е весело. Нали съм въжеиграчка. Даже селяните знаят какво значи да ходиш по въже.
— Като си представя как висеше на коленете си и полата беше паднала на главата ти… — Ъруин се изсмя тихо. Ровена го удостои с поглед, който можеше да разреже диамант, но въздействието му бе елиминирано от нов пристъп на кашлица.
Малкият Фреди скочи от понито и свали дрипите от гърба си.
— Караниците няма да но донесат хляб. И днес сме бедни и гладни като преди един месец. Всяка хапка в стомасите ни е изпросена или открадната. Не сме спечелили дори половин шилинг от селяните.