— Тези хора нямат монети. Те са бедни като нас.
Всички се обърнаха изненадано към големия Фреди. Той почеса рошавата си глава, забравил, че всъщност имаше две. Мечешката глава падна назад. Откраднатите кожи, които висяха от нея, имаха множество оголени места. От мечешката глава гледаха тъмни, бездушни очи. Ровена примигна и за момент не разбра кое лице беше на брат й и кое — мечешкото…
Малкият Фреди въздъхна.
— От устата на мечката…
— Той е прав. — Ъруин зави крайчетата на мустака си — досаден навик, който беше придобил, откакто му растеше брада. — Изисканите хора не се мяркат на пътя ни. Ще ми каже ли някой какво правят богатите през зимата?
— За тях зимата е само приятно разнообразие. — В гласа на Ровена звънна горчивина. — Радват се на снега, играят си и се радват, докато вълнените им ръкавици се намокрят. Тогава се уморяват и се прибират по къщите си, за да се стоплят пред буйния огън в камината и да си хапнат топъл пудинг.
Малкият Фреди зарови пръсти в гривата на понито си и погледна изпитателно сестра си. Ръцете й трепереха.
— Щом благородниците не желаят да дойдат при нас, значи ние трябва да отидем при тях. — Ъруин се усмихна, сякаш беше направил важно откритие.
Ровена вдигна вежди.
— Нима трябва да отидем в Лондон и да искаме аудиенция при краля?
— Според мен трябва да престанем да избягваме замъците. Ще играем пред хора, които ще оценят талантите ни по достойнство — заяви важно Ъруин.
Малкият Фреди възседна понито си.
— С твоите таланти ще останат да ни гледат само слепите и глухите. Освен това замъците са опасни за Ровена. Вече говорихме за това.
Ъруин се намръщи неодобрително.
— Тя е егоистка. Ако приеме великодушното ми предложение и позволи на свещеника в следващото село да ни венчае, вече няма да има никаква опасност. Даже онзи мрачен рицар няма да посмее да отвлече жена, която е омъжена пред бога и пред краля.
— Бог и кралят не означават нищо за него. Също като теб, ако посмееш да се изпречиш на пътя му. — С тези думи Ровена смушка коня си, мина покрай него и се скри в гората. Големият Фреди вдигна рамене, намести мечата си глава и я последва.
Ъруин поклати глава.
— Кога всъщност е станала толкова свадлива?
— Тя не е глупава — отговори малкият Фреди. — Ако й беше все едно какво ще стане с теб, щеше да ти стане жена и да остави сър Гарет да ти отсече главата.
Той се загледа към гората, питайки се дали Ровена беше забелязала мъжа, който влезе в селото точно когато множеството започна да хвърля камъни по тях. Фигурата му беше скрита под наметка от черна кожа. Опитвайки се да потисне треперенето си, Фреди подкара понито си към гората. От небето отново започнаха да се сипят снежинки.
При падането на нощта конете им с мъка си пробиваха път през сумрачната гора в море от белота. Продължаваше да вали и падащите от небето едри снежинки се съединяваха с безкрайната бяла покривка, която поглъщаше всички шумове. Вятърът беше измамно мек. Кашлицата на Ровена отслабна, когато гладното зверче в стомаха й се заби здраво в дробовете и започна да драска в гърлото. След силно треперене, от което зъбите й тракаха, следваше гореща вълна. Единственото й желание беше да падне върху изкусителната снежна покривка и да заспи завинаги.
Снегът бе скрил всички следи от пътя. Четиримата яздеха мълчаливо през негостоприемната местност, без да знаят къде отиват. Когато от мрака изведнъж изникна замък, Ровена беше вече твърде замаяна, за да се уплаши.
Спряха конете в края на гората.
— По-малък е от Ревълууд — каза Ъруин, който за първи път от доста дни насам изглеждаше потиснат.
— Като забравена играчка — опита се да се пошегува малкият Фреди.
— Нито е играчка, нито е забравен. — Ровена посочи напред. Зад капаците на прозорците се виждаше оранжевото сияние от факли.
— Права си, не е забравен. — Конят на Ъруин потрепери, краката му бяха сковани от студ.
Ъруин бе открил малка постройка, сгушена до външната крепостна стена. Временен обор, отворен от едната страна. Вътре имаше огнище, което разпръскваше топлина и хвърляше слабата си светлина върху обитателите на обора. Там бяха подслонени около дузина коне.
— Хубаво… — пошепна големият Фреди.
Не беше нужно да е познавач на конете, за да види качеството на животните в обора. Повечето бяха жребци, обучени за война. Макар че от огнището се издигаха кълба дим, всички видяха смарагдите и рубините по сбруята им — скъпоценните камъни святкаха по-ярко от снега в мътното сияние на огъня.