Ровена потрепери.
— Не бива да оставаме тук.
— Млъкни, Ровена — отвърна остро Ъруин. — Това е подарък от небето. Замъкът е пълен със скучаещи рицари и дамите им, затворени тук от снежната буря. Сигурен съм, че с радост ще се разделят с част от златото си, за да ги позабавляваме.
Ровена прехапа изранените си устни. Острият отговор, очакван от малкия Фреди, не се чу.
— Наистина е примамливо — промълви тя. — Прилича ми на един от омагьосаните замъци, за които си ни разказвал. Какво ще стане, ако влезем вътре и се окаже, че не можем да излезем?
— Глупости! Имаш развинтена фантазия. Ако си спомням добре, в омагьосаните замъци се яде и пие до пресищане, да не говорим за забавленията с млади девици. Какво предпочиташ, всички да измръзнем заради твоето женско предчувствие?
Ровена го удостои с мрачен поглед. Между тях и портата на замъка нямаше нито двор, нито ров с подвижен мост. Само дебела снежна покривка без следи от хора или животни. Огледа внимателно обора. Нито един от конете не беше бял.
— Може би този път Ъруин има право, Ровена. Не виждам как бихме могли да продължим в този сняг. Ако легнем и заспим, сигурно ще… — Гласът на малкия Фреди пресекна. Ръцете му бяха премръзнали и разранени, носът му течеше.
Ъруин не изчака да чуе съгласието на Ровена. Слезе от коня и се запъти към вратата. Другите го последваха. Ровена се скри зад гърба на големия Фреди, увит в мечите кожи. Ъруин почука на вратата, но малкият Фреди го избута. Двамата още се караха, когато вратата се отвори.
При вида на лицето, което се появи в отвора, страховете на Ровена изчезнаха. Това не беше чудовище, а млад мъж с гладка брадичка и дружелюбно изражение. Лице, което би обявила за идеал за мъжка красота, ако не познаваше сър Гарет. Младежът сигурно беше горе-долу на нейната възраст, но русите мустачки и шпорите показваха, че вече е посветен рицарство. От залата зад него се чуваха весели мъжки смехове.
— Кой чука? — попита весело той.
Малкият Фреди избута Ъруин назад и заговори:
— Ние, сър. Ние сме смирени просяци, които смеят да се надяват на вашето великодушие. Искате ли да ви покажем няколко номера и да ви изпеем няколко песни срещу купичка овесена каша?
На свой ред Ъруин го сграбчи за панталона и го сложи в снега зад себе си. Поклони се дълбоко и зави мустака си.
— Нашето момченце бърза да каже всичко, което му е на сърцето. Ние сме трупа пътуващи артисти и тъкмо се връщаме от двора в Анжу.
Рицарят вдигна вежди, в очите му блесна интерес. Ровена простена вътрешно.
Ъруин направи широк жест.
— Позволете да ви представя Пти Фредерик, майстор акробат. — Измъкна Ровена иззад големия Фреди и продължи: — А това е нашата прелестна Миньон, чиито разнообразни номера ще ви смаят. — Ровена изсъска гневно, но направи реверанс пред рицаря.
— А най-интересна е нашата танцуваща мечка Фредерик.
Големият Фреди го зяпна неразбиращо, Ъруин му нахлузи мечата глава и я удари с юмрук. Рицарят го погледа учтиво, докато риеше с крака в снега, после се обърна към Ровена и й се усмихна. Тя отговори на усмивката му, стоплена от любезността му и от сладката миризма на печен фазан, която проникваше през вратата. Стомахът й закъркори мъчително.
Рицарят се облегна на рамката на вратата и поглади брадичката си. Светлината отвътре освети стройни бедра и широки рамене.
— Какво щастливо обстоятелство. С приятелите ми вече скучаехме. Очевидно съдбата се е смилила над нас и ни праща развлечение.
— Всичко, за което молим — заяви Ъруин, — е стаичка, в която да се преоблечем, малко храна и малко злато…
— И храна за конете — изръмжа големият Фреди.
Рицарят махна на някого и отвътре изскочи красив паж. Ровена проследи недоверчиво как отведоха конете им в обора, но веднага се укори за опасенията си, когато рицарят сложи ръка на рамото на Ъруин и го поведе към залата, където топлината ги посрещна като отдавна мечтана прегръдка.
Заобиколиха ги млади рицари, умело скриващи любопитството си под придворни маниери. След цял месец, през който бяха бягали от гневните селяни, това беше приятно разнообразие. Рицарите бяха не само красиви, но и чисти. Не миришеше на некъпани тела — миризма, която оказва ужасно въздействие върху празния стомах. Над огъня висеше огромен котел, от който се носеше приятен аромат. Мирисът на канела се смесваше с миризма на ейл и наскоро почистен под. Изведнъж Ровена се почувства зле. Кога се бе измила за последен път? Вчера или днес. Предпазливо помириса роклята си. Нищо, слава богу. Любезни лица се сведоха над ръката й и я целунаха.
Русият рицар представи гостите един по един и когато дойде редът на Ровена, не пропусна да спомене „разнообразните й номера“. Това предизвика общ смях. Стоящите най-близо до него го потупаха по раменете и извикаха въодушевено: