— Отлично, Пърсивал! Разнообразни номера, значи? Великолепно!
Ровена едва успя да хвърли изпълнен с копнеж поглед към недояденото парче печено на масата, когато пажовете ги отведоха в малка стаичка, където трябваше да се подготвят за представлението.
Ровена събу пробитите си ботуши и намаза бузите си с руж. След като приглади, доколкото можа, измачканата си пола, тя помогна на Големия Фреди да оправи мечите кожи.
Мърморейки нещо неразбрано, Малкият Фреди обу изпокъсаните панталони, с които излизаше на представленията. Изглеждаше намръщен, но Ровена не успя да го попита за причината, защото пажовете дойдоха да ги отведат в залата. Рицарите бяха насядали по пейките и ги очакваха. Повечето от тях бяха голобради младежи. Като видя пуешкото бутче в ръката на един от тях, Ровена усети как устата й се напълни със слюнка. Тя се придвижи незабелязано към огъня.
Пърсивал изръкопляска и гостите му го последваха. Ъруин застана в средата на залата, завъртя се на пети и изпрати въздушни целувки на всички страни. Ровена изкриви лице.
— Добре дошли на нашето представление. Първият номер ще изпълни Фреди, нашата танцуваща мечка.
Големият Фреди затрополи тромаво към него, като по пътя си преобърна един стол и изби чашата от ръката на един рицар. Само два пъти се завъртя несръчно на един крак, когато избухнаха ръкопляскания.
— Великолепно!
— Прекрасно!
— Какъв танц! Хайде сега да видим нещо друго.
Ъруин ги погледна учудено, но блъсна Големия Фреди към стената. Един от рицарите го задържа, за да не преобърне масата.
— Щом така желаете, ще ви представим изпълнението на Пти Фредерик, майстор на опасни салта.
Малкият Фреди затанцува с измъчена усмивка на устните. Упражненията бяха лесни, но още след първото успешно премятане Пърсивал го улови във въздуха и го сложи на пода.
Залата се разтресе от одобрителни викове и ръкопляскания. Ровена беше смаяна. Никога не беше виждала зрители, които се задоволяваха толкова бързо. Примигна и поклати глава. От горещината в залата й се виеше свят. Пърсивал здраво държеше малкия Фреди за рамото.
Ъруин се покашля. Над камината висеше тромпет.
— Ще позволите ли? — попита с надежда той и протегна ръка. Пърсивал кимна. Изведнъж усмивката му стана неприятна.
Ровена откри в нея подигравка.
Ъруин се покатери на един стол и откачи тромпета, но преди да е успял да го надуе, някой го взе от ръката му. Млад рицар го прегърна с привидна сърдечност и една ръка се впи в гърлото му.
Предишното недобро предчувствие на Ровена се върна с пълна сила, но беше вече много късно. Лицата, до преди малко младежки и весели, сега се втвърдиха и потъмняха. Всички се обърнаха към нея. Червени езици навлажняваха устните. Едва видима промяна в позата, една-две малки крачки — и тя се видя заобиколена от мъже, родени в богати семейства, на които никой никога нищо не беше отказвал. Отдръпна се към камината, но горещината вече не беше приятна. Между гърдите й потекоха вадички пот.
— Който я докосне, ще умре!
Викът дойде от малкия Фреди. Пронизителният момчешки глас само задълбочи хладните усмивки на мъжете. Фреди се замята отчаяно в ръцете на Пърсивал. Той го сграбчи за косата и го предаде на един червенокос рицар, който изви тънките му ръце на гърба.
Огънят хвърляше златни отблясъци върху косата на Пърсивал, който се запъти към Ровена с подчертана небрежност.
— Престани да хленчиш, хлапе. Искаме само да вадим, каквото ни обещахте — номерата на прелестната Миньон. После ще има достатъчно злато за всички ви.
Ровена видя как лицето на Ъруин първо почервеня, а после побеля. В следващия момент Пърсивал вдигна ръка и я плъзна по бузата й. Палецът остави дразнеща следа по устните.
— Не искам да трепериш, сладка Миньон. Искаме само да ни покажеш изкуството си. А ние ще се погрижим да те възнаградим богато.
Ровена се нацупи прелестно и подаде босото си стъпало изпод полата. Пърсивал задиша ускорено. Другата му ръка се протегна към косата й. В следващия миг обаче той извика задавено, когато тя скочи върху стъпалата му. Ровена почти успя да измъкне меча му от ножницата, когато той разбра какво става. Тогава реагира светкавично и сграбчи китката й толкова брутално, че пръстите й изтръпнаха и очите й се напълниха със сълзи. С ъгъла на окото си видя как Големият Фреди рухна на пода под добре прицелен удар.
Пърсивал я обърна и я сграбчи за рамото.
— Глупачка — изсъска той. — Откъде ти хрумна да ни заблудиш с обещания за забавление, а после да се опиташ да ни разпориш гърлата!