13
Гарет стоеше на прага като бог Тор, току-що завърнал се от титанична битка със снежния великан. Тъмният му поглед беше толкова страшен, че Ровена не беше в състояние да се помръдне, даже да беше запратил по нея светкавица, за да я изпепели. Снегът беше образувал тънка корица по черната му коса. В отдавна неподрязваната брада висяха ледени висулки. Беше загърнат в наметка от кожи, толкова черни и плътни, че сякаш поглъщаха светлината. В продължение на един ужасен миг Ровена си въобрази, че тъмните капки по каменния под не са от топящия се сняг, а кръв от току-що убито животно. Блъсна зеленоокия рицар и се отдръпна. Смутено покашляне сложи край на неловката тишина.
Гарет влезе в залата, отърсвайки полепналия по ботушите му сняг.
Пърсивал скочи и се втурна да го посрещне.
— Сър Гарет! Каква изненада! Какво ви води в Мидгард?
— Снегът. — Гарет протегна ръка и го ощипа по носа. — Баща ти знае ли, че си тук, Пърсивал?
Момъкът направи гримаса.
— Не, но се боя, че скоро ще узнае.
Ровена вече се питаше как бе могла да си помисли, че Пърсивал е красив. Класическите черти на лицето му напълно се губеха в присъствието на Гарет. Походката му беше само бледо копие на мъжествените крачки на черния рицар.
Погледът на Гарет се плъзна по залата, без да пропусне коленичилите пред огъня фигури и тримата нещастници с вързани ръце и парцали в устата в най-далечния ъгъл. Погледът му се плъзна равнодушно по Ровена, само веждите му се помръднаха едва забележимо. Тя се отдалечи още на една крачка от зеленоокия рицар и скри ръце зад гърба си като виновно дете. Гарет посочи небрежно към тримата вързани в ъгъла.
— Живи ли са още?
— Да, макар да не заслужават — отвърна презрително Пърсивал. — Да, живи са, сър Гарет.
Гарет сложи ръка на рамото му и го отведе пред камината.
— Тогава няма да се занимавам повече с тях. Няма ли да ми предложиш чаша топъл ейл, синко? Навън е адски студ.
Рицарите усърдно се разтичаха на всички страни. Извадиха най-хубавата чаша, излъскаха я и я напълниха с димящ ейл. Той изръмжа някаква благодарност, при което всички младежи сведоха глави и огледаха скритом широкия меч, който висеше на колана му. Когато вървеше, краят на ножницата се влачеше по пода.
Един от рицарите се опита да скрие заровете под масата, но Гарет му попречи. Вдигна ги и ги претегли в ръката си, сякаш бяха парчета самородно злато.
— Да не си решил пак да проиграеш замъка на баща си, Пърсивал?
— О, не, сър. Мисля, че си научих урока след последния път.
— Радвам се за теб. Онази нощ едва не загуби ухото си от Марлис, доколкото си спомням.
— Прав сте, сър. Беше цяло щастие, че се върнахте навреме.
Гарет се облегна на масата и подхвърли първо единия, после и другия зар във въздуха.
— За какво играеш днес?
Пърсивал запристъпва нервно от крак на крак, търсейки подходящите думи.
— Нищо важно, сър. Само една жалка артистка.
Погледът на Гарет спря върху Ровена с учтив интерес. Пърсивал посочи към ъгъла.
— Онези типове, дето се опитват да се освободят от въжетата, обявиха, че малката владеела „разнообразни номера“.
Гарет се наведе и пошепна нещо в ухото му. Пърсивал избухна в луд смях.
— Обзалагам се, че това също влиза в номерата й. Тя има хубава уста.
Ровена се изчерви като рак. Пърсивал вдигна рамене, сякаш ставаше въпрос за момчешка шега.
— Тя твърди, че е невинна. Затова решихме да хвърляме зарове. Нека те решат кой пръв ще я заведе горе, за да имаме доказателство, че е излъгала.
Гарет потърка брадата си и се отблъсна от масата. Зеленоокият рицар се скри сред другарите си и Ровена изведнъж остана сама. Тя се разкрачи, за да има опора, но въпреки това се олюля, когато сянката на Гарет падна върху нея. Устните й се сковаха и тя се взря с невиждащи очи в сребърните халки на ризницата му под наметката. Той застана пред нея и магнетичната му сила я принуди да вдигне очи. Парещият му поглед я измери от глава до пети, не пропусна нито мръсните боси стъпала, нито окъсаната рокля и разбърканите коси.
— Дали такава жена струва вашето злато? — извика той през рамо.
Ровена присви очи. Как го мразеше! Младежите замърмориха одобрително.
С усмивка, сладка като тази на Марлис, Гарет вдигна рамене.
— Добре, продължавайте. Аз няма да ви преча. Играйте.