Ровена се запрепъва след него, когато той отвори с трясък вратите на красиво резбован стенен шкаф, изрита една ракла толкова силно, че резето й се счупи; и накрая отвори капака на прозореца с лакът. В стаята нахлу сняг. Гарет се подаде навън и огледа внимателно безупречно бялата снежна покривка под прозореца. За да затвори капаците на прозореца, трябваше да пусне Ровена.
След като свърши всичко това, той се обърна към нея и заговори бавно и отчетливо:
— Ако само един от братята ти, някой вуйчо или трети братовчед се осмели да проникне тук и да ме заплашва с меч, мотика или тромпет, кълна се, че първо ще му отсека главата и после ще задавам въпроси. Ясен ли съм?
Ровена, която отстъпваше назад при всяка дума, кимна. Усети зад коленете си седалката на един стол и се отпусна благодарно на меката възглавница. Гарет отиде до вратата и спусна тежкото дървено резе. Облегна се на рамката и започна да сваля ръкавиците си.
— Спести ми цупенето, Ровена. Моля за прошка, ако не съм рицарят по твой избор.
Ровена сведе глава, за да не вижда подигравката в очите му. Каменните стени на стаята бяха леко заоблени и тя предположи, че се намират в малка кула. В средата стоеше широко легло. На тавана, точно над леглото, висеше огледало от ковано сребро в златен обков. Ровена се намръщи, защото си представи какви ужасни последствия би имало, ако огледалото падне върху човека в леглото. Пръстите й неволно се заиграха с копринените панделки, с които бяха вързани възглавниците.
— Знаеш ли какво е това място? — Лицето на Гарет беше само ледена маска.
Ровена примигна и се опита да разбере какво беше изобразено на избледнелите стенни килими. Стори й се, че различава някакви разкривени лица.
— Тук сме в замък — отговори най-сетне тя. — Може би го използват, за да ходят на лов?
Гарет прекоси стаята и застана пред нея. Наведе се и опря двете си ръце на облегалките на стола.
— Правилно, Ровена — кимна той. — Това е замък. Ловен замък. Друг път виждала ли си такова огледало?
Ровена вдигна глава и различи в единия ъгъл на огледалото русата си глава съвсем близо до неговата тъмнокоса. Погледна го и поклати глава.
— Ами стол като този? — Той плъзна един пръст по дебелата възглавница от червено кадифе. Кожата на Ровена настръхна, сякаш я беше помилвал. Отново поклати глава.
— Този стол, скъпа, произхожда от арабски харем. Вероятно някой набожен християнски рицар го е донесъл от Светите земи за метресата си. Столът е много скъпа и рядка вещ. Виждаш ли, тези панделки са предназначени за китките ти. — Ровена не се помръдна, когато яркочервената панделка бе увита внимателно около китката й. — Другите панделки пък се връзват ей тук. — Силните му пръсти се сключиха около стройните й глезени и ги притиснаха към краката на стола.
Ровена уплашено размърда ходила. Веднага забеляза, че той не беше завързал нито една от панделките. Босите й пръсти го улучиха в бедрото и ръката му веднага стегна глезена й в желязна хватка.
— Правилно, Ровена. Това е замък. Ловен замък. Дузина скучаещи млади рицари идват на лов. И каква е плячката им? Първия път някоя похотлива млада вдовица. После невинно селско момиче, отвлечено от близкото село. Ако погледнеш внимателно стенните килими, ще получиш по-ясна представа що за място е това.
Той улови брадичката й и обърна лицето й към стената. Макар че очите й бяха пълни със сълзи, тя видя ясно лебедовата шия на младо момиче, коленичило пред рицар в пълно въоръжение.
Ровена изхълца. Гласът й беше само дрезгав шепот.
— Но те са рицари… Рицарските добродетели…
Гарет коленичи пред нея.
— Добре дошла в действителността, мила моя. Това не е някоя от романтичните истории на Ъруин. Неприятно ми е, че съм първият, който ти го казва, но Пендрагон и Ричард Лъвското сърце отдавна вече не съществуват. Рицарството е само за онези, които са достатъчно богати да си го позволят.
Ровена го погледна подозрително.
— Тогава… откъде знаете вие за тази къща?
— Блейн ме доведе веднъж тук, когато бяхме горе-долу на възрастта на хлапаците в залата: Ти какво си помисли — че посещавам редовно такива замъци?
Ровена вдигна рамене.
— Ти явно ме смяташ за дълбоко покварен!
Тя сведе глава към скута си и не отговори.
Гарет изруга и улови лицето й между ръцете си. Когато я пусна, дланите му бяха украсени с две яркочервени петна.
— Господи Исусе — промърмори той.
Отново обхвана главата й и безмилостно затърка бузите, докато бледата й кожа се появи под небрежно намацания руж. Някога розовата и здрава плът сега беше восъчнобледа, костите изпъкваха. Очите й бяха пълни с неизплакани сълзи.