— Всъщност имах намерение да изпробвам няколко от номерата ти и да ти покажа някои от моите.
Ровена се засмя пресилено.
— Нима можете да жонглирате, милорд? — Но не се сети нищо друго и усмивката й угасна. Коленете й се удариха в рамката на леглото. Тя протегна ръка, сякаш можеше да го отблъсне. — Ако смятате, че семейството ми ме продава, за да се изхранва, а аз съм се съгласила да проституирам, за да печеля хляба ни, сега е подходящият момент да ви съобщя, че предположението ви е погрешно.
Той я изгледа продължително под изписаните си черни вежди.
— Може би ще е по-добре, ако ми разкажеш за това утре. Тогава ще мога да пресуша сълзите ти с целувки и нежно да те помоля за извинение.
Ровена вдигна лице към него, решена да възнагради честността му, като му каже истината.
— Такива хитрости може да имат ефект пред лейди Алис, но не и пред мен. Аз никога няма да ви простя.
— Въпреки това си струва да опитам. — Гарет се наведе към нея, улови една къдрица от разбърканата й коса и я вдигна към устните си. — Защо избяга от Карлеон?
Беше твърде опасно да му признае истината — и за Марлис, и за самата нея.
— Защото ми казахте да ви оставя на мира.
Гарет изпухтя изненадано — и почти развеселено.
— Ако онази нощ те бях помолил да останеш при мен, щеше ли да го направиш?
— Да.
Той я погледна стреснато. Къдрицата се изплъзна от ръката му и падна пред лицето й като копринена мрежа. Ровена я издуха сърдито. Гарет бавно вдигна ръка и обхвана тила й под водопада от коси. Пръстите му върху кожата й бяха толкова топли…
— Ако поискам тази нощ да легнеш с мен, ще го направиш ли?
— Изборът е ваш. Вие имате силата, имате волята. Никой няма да обърне внимание на виковете ми за помощ. Пърсивал и приятелите му само ще се радват.
Палецът на Гарет описваше кръгове около ухото й.
— Аз не говоря за насилие.
— Всеки рицар упражнява насилие. Понякога върху мъж, който не е облагодетелстван от съдбата като него, друг път върху жена, която е избрал да подчини на волята си под прикритието на рицарството.
Пръстите му се сковаха. Сърцето й заби ускорено. В гласа му звънна горчивина.
— Добре казано, милейди. Марлис щеше да изрази бурно одобрението си към новите ти прозрения. Виждам, че си станала образована млада дама.
— Боя се, че ако ми наложите волята си, ще стана още по-образована, преди да свърши годината.
Силните му пръсти се заровиха в косата и обхванаха главата й.
— Пропилях един месец от годината да те следвам през половината Англия, винаги една крачка пред тълпите разгневени селяни, които искаха да пратят теб и спътниците ти на бесилката. По-добре да бях прекарал това време в топлото си легло в Карлеон.
— С лейди Алис?
Гласът му стана по-дълбок.
— С теб.
Ровена сведе глава и се опита да се пребори с желанието да зарови лице в меките гънки на ризата му. Пълният стомах я правеше ленива и безволна. Пръстите му несъзнателно милваха косите й, разтриваха кожата на главата в хипнотичен ритъм. Толкова й беше омръзнало да живее за другите, да им дава кураж. Изкушението да се сгуши в силната ръка на този невероятен мъж беше огромно. Да политне към него, да падне в ръцете му и да му позволи да я отнесе на покритото с кожи легло. Да лежи под топлото му тяло. Беше уверена, че той ще направи капитулацията й възможно най-безболезнена.
Капитулация.
Ровена рязко вдигна глава. Бе видяла в сиянието на огъня блясък на стомана! Сгушена на гърдите на Гарет, тя виждаше съвсем ясно прозореца. Между капаците и металното резе бавно се движеше острие на ловен нож.
— Велики боже! — изпищя Ровена, когато резето се вдигна и капаците се отвориха.
— Какво става? — Гарет учудено вдигна вежди, когато тя се хвърли като луда към отворения прозорец.
— Какво става ли? — повтори с треперещ глас Ровена. — Какво става! Не можете ли поне да затворите прозореца, както трябва? Цял месец се борих с ледове и снегове, защо сега искате да мръзна и в спалнята?
Ровена хвана здраво двата капака. Хвърли отчаян поглед навън и бе възнаградена с появата на две очи, сребърно-сиви като острието, което собственикът им държеше между зъбите. Малкият Фреди стоеше на раменете на Ъруин, върхът на обувката му беше точно в ухото на братовчед му. Ъруин се крепеше едва-едва на гърба на големия Фреди. Когато Малкият Фреди хвана капаците и ги задърпа, Ровена напрегна всичките си сили, за да ги затвори и да пусне резето, макар че с мъка издържаше на умолителния му поглед. Клетвата на Гарет първо да убие, а после да задава въпроси, все още звучеше в ушите й. Когато чу стъпките му зад гърба си, тя се напрегна и най-сетне успя да затвори капаците.