Обърна се и плесна с ръце, за да заглуши болезнения вик и глухия удар отвън.
— Ето, готово! Та докъде бяхме стигнали?
Гарет отиде при нея с бавни, отмерени крачки. Очевидно не се боеше, че тя може всеки миг да избяга през прозореца.
— Разбирам, че се страхуваш, Ровена. Но нямаш причини да обезумяваш. Аз не съм грубиян. Мога да бъда мек и добър.
Тя го дари със сияеща усмивка.
— Естествено, че можете. — Някой задраска плахо по затворения капак на прозореца. Ровена се стрелна към Гарет и улови ръцете му с плам, който изненада и нея самата. Бутна го в арабския стол и коленичи пред него.
— Удобно ли ви е така, сър? — И погледна в лицето му с искрена загриженост.
Бузите й бяха зачервени, по челото й бяха нападали в безредие руси къдрици. Драскането по капака премина в упорито тропане. Гарет хвърли поглед над рамото й.
— Вятърът явно се усилва.
Сърцето на Ровена биеше до пръсване. Тя огледа неспокойно стаята, за да намери нещо, което да отклони вниманието му от прозореца. Погледът й спря върху една от ужасните картини на стенния килим. Може би и тя трябваше да постъпи като жената, нарисувана там.
Тя приглади полите си, сякаш бяха от най-фина коприна, и предпазливо седна в скута на Гарет. Бедрата му бяха корави като желязо. Като се молеше смелостта да не я напусне, Ровена сложи ръце на брадатите му бузи и притисна устни в неговите.
Устните му се разделиха под нейните и той се поддаде на изкушението да изследва с език дълбините на устата й, която се отвори пред него като розова пъпка под лъчите на пролетното слънце. Той сложи ръка на кръста й и я притисна към тялото си, за да й покаже, че го измъчваше жесток глад, по нищо не отстъпващ на нейния.
Коравите му пръсти се плъзнаха под роклята й и напипаха силно биещия пулс в свивката на шията. Ровена се раздвижи и веднага разбра, че беше пленница в скута му. Гарет плъзна ръка по бедрото й и жадните му пръсти се мушнаха под износеното бельо. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Другата му ръка намери гърдата й, обхвана я цялата и я размачка с такава пламенност, че Ровена се уплаши. Дори дрехите й нямаше да му попречат да утоли апетита, който тя така безразсъдно беше събудила.
Опиянена от целувките на Гарет, от вкуса на езика му, от триенето на брадата му о меката й кожа, Ровена напълно забрави причината, поради която се беше изложила на тази чувствена буря. Забрави гневните удари на момчешките юмруци по капака на прозореца, по-скоро, помисли ги за ударите на собственото си сърце, докато най-сетне капаците се счупиха с оглушителен трясък и в стаята се изтърколи среброкосо джудже.
14
Гарет изблъска Ровена от опасната зона, докато самият той, подчинявайки се на инстинкт, отдавна преминал в кръвта и плътта му, се хвърли към камината, където беше мечът му. Измъкна го с две ръце от ножницата и с три крачки прекоси стаята. Вдигна меча над главата си, готов да го забие в сърцето на убиеца, проникнал през прозореца. Острието потрепери и спря насред движението.
От пода го гледаха стоманено-сиви очи. Малкият Фреди лежеше по гръб със свити колене, опрян на лакти. На каменния под беше захвърлен стар ловен нож. Той гледаше меча на Гарет без каквито и да било признаци на разкаяние или молба за милост.
— Ти! — изпъшка смаяно Гарет.
Ровена, която за разлика от малкия Фреди трепереше от ужас, се хвърли към тях и падна върху братчето си, за да го защити с тялото си.
Тя отметна глава назад и погледът й се плъзна по тялото на Гарет до вдигнатия меч в ръцете му. Гласът й беше тих и настойчив.
— Гарет, моля ви, не го убивайте. Умолявам ви. Не му причинявайте болка. Ще направя всичко, което поискате от мен.
— Всичко ли? — попита хладно Гарет. В слабините му запулсира желание.
— Всичко — повтори тя и го погледна смело в очите, като в същото време стисна здраво зъби, за да престане да трепери.
— Ровена! — Малкият Фреди отчаяно се опитваше да се измъкне изпод нея. — Не давай обещания на този дявол.
— Млъкни, момче! — Със силен замах Гарет заби меча си в дървения под между коленете на Ровена. — Щях да го забия в сърцата ви — изсъска той, — ако вярвах, че поне един от вас има сърце.
Две двойки широко отворени очи се устремиха към треперещото острие. Ровена преглътна мъчително.
Гарет прекоси помещение и напълни чашата с вино.
— Пътуващи артисти, това е точният израз. Ако бяхте организирали същото трогателно представление в някое от селата по пътя си, сега щяхте да се къпете в злато.
Бузите на Ровена пламнаха от срам. Гарет тресна чашата на масата и се върна при тях. И двамата с Фреди трепереха неудържимо. Той се разкрачи и скръсти ръце на гърба си. В очите му святкаха зловещи искри.