— Искам да бъда сигурен, че съм те разбрал правилно, лейди Фордис. За да спасиш живота на това ритащо хлапе, ти си готова да направиш всичко, което поискам от теб, така ли е?
Ровена отговори на погледа му над дръжката на меча и кимна твърдо. Фреди отново се замята отчаяно под нея. Гарет я посочи с пръст.
— И никакво разкаяние. Никакви укори. Никакво хленчене, сълзи и обвинения на сутринта.
— Никакви — потвърди тихо Ровена.
— Вие сте безсърдечно копеле! — Малкият Фреди успя да се измъкне и поиска да се хвърли върху него, но Ровена в последния момент го хвана за яката и притисна главата му към гърдите си. Стисна го здраво и почака, докато протестите му заглъхнаха в неясно пръхтене. През цялото това време тя не откъсваше поглед от лицето на Гарет.
По лицето му се плъзна студена усмивка.
— Всичко, което трябва да направя аз, е да оставя главата на брат ти на раменете му.
Тя беше готова да кимне, но се поколеба. На лицето й се изписа замисленост. Гарет й обърна гръб.
— Предложението ти се приема.
— Не — каза внезапно Ровена.
Малкият Фреди изохка облекчено. Гарет се обърна рязко и вдигна едната си вежда.
— Как така не?
— Не съм съгласна с тези условия. Животът на малкия Фреди не ми е достатъчен. Искам повече. Ще ми обещаете да го вземете под крилото си. Когато моята година свърши и ме прогоните от дома си, ще го приемете в замъка си като паж. Когато достигне необходимата възраст, ще му помогнете да си спечели рицарските шпори.
Малкият Фреди побесня от гняв и отново се опита да се изтръгне от ръцете й. После се опита да достигне ловния нож с крак, но Ровена безмилостно заби лакът в корема му и той се преви от болка.
Гарет ги наблюдаваше смаяно.
— Ровена Фордис показа истинския си лик. Досега си мислех, че алчността ти се простира само върху собственото ти хубаво коремче. А ти си била бисер с много лица, милейди.
Ровена го погледна унищожително, уязвена от подигравателния му тон. При тази проява на възмущение цинизмът на Гарет премина в пристъп на веселие. Мускулите по бузите му затрепкаха и той обърна лице към камината, за да скрие смеха си.
— Твоята цена се покачва с всяка секунда, скъпа. Май трябва да побързам, преди да ме принудиш да подслоня под покрива си цялото ти семейство и да направя баща ти мой пръв паж. Какво те кара да мислиш, че ще се съглася да обременя живота си с това упорито кученце? Досега се държи като глупак и има склонност към мъченичество, която ми досажда.
— Той е умен — възрази сърдито Ровена. Пръстите на малкия Фреди бавно се промъкваха към ножа. Тя го сграбчи за косата и няколко пъти удари главата му в стената, докато очите му по-мътняха. Ровена положи глава в скута му и започна да милва челото му. — По-умен от всички останали.
Гарет приглади брадата си.
— Може и да си права.
— Ако баща ни не беше окуцял, Фреди можеше да стане рицар. Това е негово рождено право. Не е виновен, че е беден.
— Права си. Затова си решила да му дадеш шанс в живота. Колко благородно. — Тонът на Гарет беше повече от язвителен. — Но не е ли твърде малък, за да стане паж?
— А аз не съм ли твърде млада, за да стана ваша любовница?
Устните му трепнаха. Май беше съгласен с нея. Показалецът му се плъзна с любов по дръжката на забития в пода меч.
— Дали си струва да поема това обещание, Ровена?
Тя отметна глава назад в нов прилив на смелост.
— Вие трябва да решите това, нали, сър?
Гарет усети как слабините му натежаха. Погледът му се плъзна от шията към твърдите млади гърди.
— Е, добре. Дяволът е съгласен да сключи сделка с теб.
Ровена се изправи с грациозно движение и застана пред него.
Малкият Фреди простена, усетил под главата си студения под.
— Закълнете се.
Гарет я погледна изненадано.
— Досега никой не се е съмнявал в думата ми.
— Закълнете се.
— За бога, ги отиваш твърде далеч. Е, както искаш. Давам ти клетвата си като рицар от…
— На колене.
Гарет изръмжа, отпусна се на колене в краката й и вдигна меча си. Очите му пламтяха като запалени въглища. За първи път Ровена се зарадва, че студената стомана стоеше между тях. Стиснал здраво зъби, той изрече някакво проклятие, но после се закле да закриля малкия Фреди, докато е жив. Момчето въздъхна, но Ровена кимна доволно.
Гарет протегна ръка и улови китката й като в железни клещи.
— Ти ще ми дадеш твоята клетва, когато останем сами, милейди. Също на колене.
— Както желаете, милорд. — В очите й блеснаха стоманени искри, каквито не беше виждал досега.
Гарет стана, сграбчи малкия Фреди за яката и го вдигна от пода. Ровена го хвана за ръкава.