— Обещахте, че няма да му сторите зло.
Гарет се отърси от ръката й, сякаш беше досадно насекомо.
— Нищо няма да му направя. Просто ще го изведа навън. — Той отиде до прозореца, като прескочи ловко остатъците от счупения капак. Малкият Фреди остана неочаквано тих. — Според мен е най-добре да си отиде по същия път, по който дойде.
Ровена протегна ръка и го задържа.
— Моля ви, недейте! Ще го убиете! Нали ми обещахте!
Гарет въздъхна и се обърна. Ровена се притисна до гърдите му.
— Не подлагай търпението ми на изпитание, жено.
Той я бутна настрана и се наведе през прозореца. Две тъмни фигури ходеха неспокойно напред-назад по снега.
— Кой е там? — извика Гарет. — Ти ли си, Ъруин?
За момент се възцари тишина, прекъсвана само от шепота на снежинките. После Ъруин отговори тихо:
— Тъй вярно, сър.
— Имам нещо за теб. Протегни ръце.
Ровена се отдръпна назад и скри лице в ръцете си. Без да се церемони, Гарет изхвърли малкия Фреди през прозореца. Ровена се прекръсти и зашепна благодарствена молитва, когато братчето й изчезна. Очакваше да чуе вик от болка, но долови само глухо изръмжаване, последвано от плахите думи на Ъруин:
— Много благодаря, сър.
— Удоволствието беше изцяло мое. — Гарет се подаде още малко от прозореца и се вгледа в бледото лице на момъка. Ъруин се покашля смутено.
— Трябва да вървим, сър.
— Приберете се в обора и чакайте там. Разбра ли?
— Естествено, сър.
Гарет несъзнателно зарови пръсти в замръзналия сняг на перваза на прозореца, докато двете неясни сенки се отдалечаваха, сложили момчето помежду си. Ровена отново се прекръсти и благодари на бога, че малкият Фреди не беше нито убит, нито ранен.
Тя проследи как Гарет взе меча си и с помощта на дръжката закрепи един от стенните килими над отворения прозорец. Сега стаята изглеждаше дори по-уютна от преди. Ровена бързо се извърна настрана, за да не вижда двусмислените погледи и похотливата усмивка, докато Гарет разглеждаше сцените на килима. След малко той коленичи пред камината и хвърли в огъня жалките остатъци от счупения капак на прозореца.
— Кажи, Ровена — осведоми се той, без да се обърне, — на колко мъже си се предлагала, за да спасиш жалките си роднини?
— Само на един. На вас.
Той разрови пламъците и отбеляза все така равнодушно:
— Ако лъжеш, ще го разбера много скоро.
Ровена сплете ръце под гърдите си и се вгледа в широкия му гръб под сведените си ресници. Той отиде до масата и напълни чашата с вино. Движенията му бяха изнервящо бавни. Ако посегнеше към нея със същата студенина, с която говореше, как би могла да се удържи да не го помоли за милост? Не, тя се бе заклела, че няма да се моли. Щом се бе продала като уличница, вече нямаше право на нежността и добротата, с които се беше отнасял към нея преди.
Гарет се отпусна в арабския стол и стисна чашата между палеца и показалеца си.
— Докъде бяхме стигнали? Да подготвя ли сцената? Бях тук, ти седеше в скута ми и се опитваше да ме прелъстиш. Искаш ли да продължиш?
Ровена потрепери. Прекоси стаята и седна в скута му. Той гледаше пред себе си, лицето му беше като издялано от мрамор.
Ровена пое шумно въздух и притисна устни върху неговите. Целувката й беше неопитна, трескава и тя го осъзнаваше напълно. След малко се отдръпна. Устните му не се разделиха, както предишния път, но поне погледът му беше съсредоточен в лицето й. Той я погледна с присвити очи. Това й вдъхна смелост за нова целувка. Този път дори го прегърна. Гарет обаче не се впечатли от мекотата й. Остана неподвижен като статуя.
Ровена се отдръпна от него. Бузите й пламнаха и тя се намрази за слабостта си.
— Не ми се подигравайте за липсата на опит, милорд. Аз не съм обиграна във високото изкуство на любовта като вас.
Чашата се търкулна със звън на пода. Гарет улови ръцете й.
— Ти си тази, която се подиграва. Аз не знам нищо за любовта и не искам да знам.
Дълбоко в очите на Гарет Ровена откри страх, по-голям дори от нейния. Предупреждението в думите му беше недвусмислено като острие, опряно в гърлото й. Но тя беше готова да се пребори с това оръжие, ако това щеше да й помогне да разруши стената, която той беше издигнал около себе си. Преплете ръце с неговите, за да го обезоръжи чрез капитулацията си. Наведе се към него и внимателно прокара връхчето на езика си по очертанията на устните му. Изкусителното движение най-сетне ги раздели. Тъмните ресници скриха израза на очите му, но той отговори на целувката. Устата му се отвори, езикът му помилва нейния. Ръцете му се раздвижиха неспокойно и тя усети как тялото й пламна. От устата й се изтръгна тих стон.