Изведнъж Гарет отметна глава назад и се засмя. Кокалчетата на пръстите му минаха по гръбнака й.
— Да не би да искаш да ме засрамиш с капитулацията си?
— Аз се заклех да не се моля и да не хленча, милорд.
— А ти си дама, която държи на честта си. — Думите на Гарет прозвучаха странно, сякаш се подиграваше със самия себе си. Той обхвана лицето й с двете си ръце и я отдалечи малко от себе си, за да я погледне в очите. — Ако ти позволя да ме помолиш за нещо, какво ще е то?
— Ако единственото, което искате от тази нощ с мен, е да си отмъстите на баща ми, моля ви да ме дадете на Пърсивал или на някого от другите. — Ровена говореше без колебание.
В очите му се появи учудване.
— Велики боже, мисля, че говориш сериозно. Толкова ли ме мразиш?
Ровена сведе глава към пода.
— Ще понеса по-лесно тяхната жестокост, отколкото вашата.
Той я притисна до гърдите си и сложи брадичка на главата й.
— Глупаво дете! Чии милувки ще предпочетеш пред моите? Може би на рицаря със зелените очи, когото целуваше с отдаденост, която винаги си отказвала на мен? Или на скъпия ти годеник? — Ръката му се мушна под роклята и обхвана гърдите й. Палецът закръжи около розовото връхче и Ровена се разтрепери. — Наистина ли смяташ, че Ъруин ще ти направи това с несръчните си ръце?
Ровена изохка задавено. Умелите пръсти на Гарет запалиха огън в гърдите й. Тя се сгуши в него, отвори ризата му и потърка лице по твърдите косъмчета на гърдите му.
— Ъруин ми предлага ръката и сърцето си с божията благословия — промълви тя, съзнавайки, че думите й съвсем не звучаха убедително.
Гарет повдигна лицето й и впи изпитателен поглед в очите й, блеснали в сиянието на огъня. След малко попита; подчертавайки всяка произнесена дума с бегла целувка по бузите:
— А какво ти предлагам аз? Бавна езда към ада?
Устните му спряха върху пулсиращата вена на шията й. Замаяна от горещината на устата му, Ровена отметна глава назад, сякаш косата беше твърде тежък товар за крехката й шия. Окуражен, Гарет плъзна ръка в деколтето й. Гърдата й пасна великолепно в дланта му. С нежност, каквато почти беше забравил, че притежава, пръстите му се плъзнаха по щръкналото зърно, което се притисна към твърдата му длан. Ровена се разтрепери.
Двамата останаха доста време в тази поза. Светлите ресници на Ровена почиваха върху зачервените бузи. С леко разкрачени крака, полата потънала във вдлъбнатинката между краката й, тя изглеждаше така, сякаш само чакаше той да я вземе. Гарет не беше подготвен за треперенето на ръцете си. Той помилва нежно бузата й в безмълвен опит да я убеди да отвори очи. Ровена го направи и той видя пред себе си две звезди на небето, което дълго време беше познавало само мрак.
— Без теб бях постоянно студена и гладна, Гарет. — Тя очерта устните му с показалец, сякаш искаше завинаги да запомни формата им.
Устните му се отвориха и той започна да целува връхчетата на пръстите й. Ръката, която притискаше гърдата й, се спусна надолу и помилва гладкия, плосък корем. Тя го гледаше неотстъпно в очите.
Гарет имаше чувството, че цял живот е чакал именно този момент. Той я държеше в ръцете си и можеше веднага да я освободи от споразумението, което беше сключил само за да излекува наранената си гордост. Все още можеше да спре да я милва… но не, този миг бе отминал безвъзвратно. Ръцете му се плъзгаха между кожата и гънките на износеното й бельо към нежните кичурчета между краката й. Той сведе глава, за да спечели малко време, да укроти дъха си и да прогони червенината от бузите си, които пламтяха, сякаш беше момче на прага на мъжествеността си.
За да се овладее, притисна устни във фината мида на ухото й.
— Искам да те изпълня, милейди. Искам да проникна толкова дълбоко в теб, че никога вече да не усетиш глад или студ. — Дрезгавите думи заглъхнаха в стон, когато проникна с един пръст в топлата, влажна утроба. Интимното докосване го изпълни с екстаз, за какъвто не бе смял и да мечтае.
Ровена го прегърна здраво и се вкопчи в него, когато той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото.
Положи я върху мекия дюшек и я погледна. Ръцете й нервно задърпаха хермелиновите кожи. Когато танцуващите пламъци очертаха мощните му рамене, Ровена се разтрепери — повече от страх, отколкото от студ.
Гарет коленичи на леглото и я прегърна като дете.
— Никога вече няма да мръзнеш, обещавам ти. А ако изгорим, ще изгорим заедно.
Сключи ръце на тила й, приближи се към коприненомеките устни и ги раздели за страстна целувка. Ровена му отговори с новооткрит у себе си огън. Притисна се с целия плам на младото си тяло към мускулестата му гръд и с радост се нагоди към изкусителния ритъм на езика му.