Той се отдели от нея с дрезгав стон и бързо смъкна роклята от раменете й. Тя се вкопчи в косите му и той сведе глава към гърдите й, за да помилва с устни и език кораловочервените зърна, които го очакваха с нетърпение. Ровена усети странно теглене в слабините. Изведнъж видя сребърните нишки в тъмната му коса и се учуди безкрайно. Той я притисна във възглавниците и завивките зашумоляха приятно. Тя повдигна послушно хълбоците си, когато той най-сетне смъкна роклята и долната й риза.
Когато остана гола пред него, Ровена се изчерви цялата под жадния му поглед. Ала очите й останаха отворени, изпълнени с доверие, и този път тя беше тази, която вдигна ръката му и я поднесе към устните си. Захапа нежно палеца му и проговори гърлено.
— Ела, милорд. Нали ми обеща да ме избавиш от глада.
Гарет измъкна жакета през главата си и оголи зъби в гладна гримаса.
— Излъгах те. Аз съм този, който ще утоли глада си с теб.
Ровена отново си го представи като вълк и потръпна. Главата му се сведе над гърдите й, устата му се плъзна надолу и проследи всички извивки и вдлъбнатини на тялото й с уверена целенасоченост. Ровена неволно се закиска.
Гарет вдигна глава и изръмжа дрезгаво:
— Ти май ми се надсмиваш, милейди? На езика ми напират остри укори, а вече обмислям и как да те накажа за дързостта ти.
Той се зае веднага да превърне думите си в дела: буквално я погълна с уста и ръце, докато тя се вкопчи в косите му и започна да моли за милост, макар че в действителност не я искаше. Тъмните му къдрици се плъзгаха като коприна между пръстите й. Насладата се разпростря в тялото й, опъна сякаш мрежа от желание между двамата. Силните му ръце обхванаха дупето й, плъзнаха се надолу и с невероятна нежност я убедиха да разтвори бедрата си. Със задъхан стон тя затвори очи и изви глава, за да опре лице в меката завивка, докато пръстите и устните му играеха в утробата й, дърпаха струните на тялото й и го караха да пее. Всичките й мускули вибрираха.
След този невероятен екстаз Ровена се отпусна в леглото, дишайки тежко, сякаш беше пробягала много мили. Големите й очи бяха пълни с учудване. Гарет отговори на погледа й и тя разбра, че времето за игри беше отминало. Очите му се присвиха в тесни цепки и тя бе обзета от радостно очакване, примесено със страх.
Ръцете на Гарет затрепериха, когато се надигна на колене и започна да отвързва панталона си. Ровена затвори очи. Държа ги затворени, докато той посегна и хвана едната й ръка.
— Ровена? — попита тихо той.
— Какво?
Гарет привлече ръката й към тялото си. Ръцете й се отвориха и докоснаха нещо, което й заприлича на стомана, обвита в копринено кадифе. Пръстите й се плъзнаха любопитно по това непознато нещо и Гарет изстена дрезгаво.
Ровена бързо издърпа ръката си.
— Не мога — изплака отчаяно тя. — С това нещо можеш да ме убиеш, милорд!
Гарет скри лице в шията й с треперещ смях.
— Ти ме ласкаеш, скъпа. — Опря се на лакти и я погледна в очите. — Това е нещо съвсем обикновено, кълна ти се. Повярвай, досега не съм убил никого с него.
По лицето му пробяга бегла сянка. Сърцето на Ровена се сви от болка. Тя обхвана лицето му с две ръце и жадно се впи в устните му. Езикът му проникна нежно в устата й и се раздвижи, сякаш трябваше да подготви останалата част от тялото й за интимното проникване. Ровена изведнъж забрави страха си и се отпусна. Бедрата й се отвориха сами, ръцете й отново посегнаха да го помилват. Гарет простена сладостно.
Отначало имаше чувството, че в крехката й плът се е забило неумолимо стоманено острие и напредва с безмилостна бавност. Тя изплака тихо, тежкото тяло на Гарет потръпна и тя разбра какво му струваше да се въздържа. Той беше мъж, свикнал да преодолява със сила всяко препятствие, което му поставяше животът. А сега сдържаше огромното си желание, за да й спести болката.
Ровена извърна глава настрана, прекъсна целувката и пошепна в ухото му:
— Искам да ме изпълниш. Сега.
Не беше нужно да го моли повторно. Гарет се потопи дълбоко в нея и разкъса последната крехка съпротива на девственото й тяло. За момент остана неподвижен, за да се наслади на влажната топлина, която го обгърна. Ровена дишаше тежко. Той впи поглед в лицето й и зачака напрежението да отслабне. Зачака и знак, че беше готова да го приеме изцяло.
Тя примигна и го погледна учудено.
— Нима вече свърши? — Разочарованото й лице го изпълни със задоволство.
— О, не, сладката ми, едва сега започва.
С тези думи той започна да се движи дълбоко в нея. Тя затвори очи и опря рамене на възглавницата. По подутите, влажни устни полепнаха руси косъмчета. Гарет приглади косите й назад и се заби още по-дълбоко в нея. Все по-дълбоки и по-бързи ставаха тласъците му, докато тя проумя, че на света съществуваше и друг неутолим глад, който нямаше нищо общо с яденето и пиенето. Хвана се за раменете му, усети играта на мускулите под обсипаната с белези кожа и се устреми заедно с него към рая или към ада — в момента не знаеше къде отиват и не искаше да знае. Накрая беше готова да се закълне, че вижда как звездите на небето се разпръсват на хиляди блестящи парченца.