Силен порив на вятъра изду стенния килим зад Гарет като сребърна мантия в мрака. Една от цепениците в камината изсъска и разпръсна сноп от искри. Те осветиха огледалото на тавана и разкриха тайната им. Ровена проследи опиянена как гърбът на Гарет се опъна като струна. Той отметна глава назад и жилите се издуха като дебели въжета. Нададе гърлен вик и рухна върху нея, изцеден до крайност. Странно, но Ровена почти не усети тежестта му.
Тя остана дълго неподвижна, загледана в огледалото: Коя беше бледата руса непозната под задоволеното тяло на рицаря, когото обичаше? Видя как пръстите на жената се заровиха нежно във влажните от пот тъмни коси на мъжа над нея, сякаш искаха да ги срешат. Ровена затвори очи и на устните й заигра усмивка.
15
Гарет слизаше по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж. Мислите му бяха изцяло заети със спящия ангел, който беше оставил в леглото си. Изобщо не забеляза, че си тананикаше нещо, докато не стигна до последното стъпало и дълбокият му баритон не отекна в мъртвешката тишина като нежелан подарък.
Насреща му се появиха три мрачни лица. За момент Гарет се видя през очите им: разрошена коса, смачкани дрехи, прашни панталони, които бяха прекарали нощта захвърлени на пода. Ъруин внезапно отмести дъската пред себе си, сякаш бе загубил апетит. Раменете му бяха скрити под кожената наметка, която Гарет снощи беше свалил в залата. Големият Фреди се взираше сърдито в огъня, а малкият Фреди го измери с мрачен поглед, докато дълбаеше дупка с ножчето си в дебелия плот на масата.
Гарет престана да тананика и се огледа въпросително в празната зала.
— Чакам признанието ви, момчета. Нима сте изтребили всички рицари от Мидгард? Къде ги скрихте, след като ги вързахте и запушихте устите им — в обора ли? — Нарочно придаде на гласа си весела, шумна нотка.
Големият Фреди изпухтя презрително.
— Рицари, ами!
— Рицарите избягаха. — В гласа на Малкия Фреди звънна презрение. — Ъруин направи грубата грешка да им разкажа какво е за вас Ровена и те се изпокриха като мишки, от страх, че ще се събудите в лошо настроение и ще им дадете да почувстват гнева ви.
Като си подсвиркваше весело, Гарет окачи над огъня тежък котел. Пъхна един пръст в съдържанието му и го вдигна към устните си.
— Опасността не беше особено голяма.
— Изобщо нямаше опасност. Но заблудата обикновено изкарва на бял свят най-хубавото у мъжете.
Гарет замахна и малкият Фреди се наведе светкавично. Ала рицарят само разроши косата му.
— Дръж си езика зад зъбите, хлапе, и ще направим от теб страхотен рицар.
Светлата кожа на малкия Фреди пламна и придоби красив розов цвят. Ръката му се сключи около дръжката на ножа и Гарет разбра, че хлапакът много искаше да го забие в корема му. Ала усмивката не слезе от лицето му и момчето се задоволи да набоде на острието една заблудена хлебарка, която се бе осмелила да се качи на масата.
Ъруин потрепери и се уви още по-плътно в наметката на Гарет. После придърпа към себе си дъската, само за да има нещо в ръцете си, когато Гарет застана зад него.
Рицарят помириса с удоволствие солената риба и платото със сирене.
— Откъде ли са намерили такова хубаво грозде по това време на годината? Ровена обича ли грозде?
Ъруин отвори уста да каже нещо, но големият Фреди го изпревари.
— Никога не е опитвала грозде. Когато стана на възраст да го яде, в Ревълууд вече нямаше грозде.
Гарет стисна устни, сякаш размишляваше напрегнато.
— Как мислиш, малки Фреди, сестра ти ще се зарадва ли на гроздето?
Момчето се облегна назад и скръсти ръце.
— Наистина ли това е важно за вас?
— Много.
Погледите им се срещнаха в безмълвен двубой.
— Водата завря — обади се големият Фреди.
Гарет отиде до огнището, уви ръката си с някакъв парцал и свали котела от огъня. После сложи чинията с гроздето в скута на големия Фреди.
— Внимавай някой да не изяде гроздето, чуваш ли? — нареди той. Хвърли съзаклятнически поглед към Ъруин и добави: — Аз трябва да се погрижа за коня си.
— Не е нужно — отговори големият Фреди. — Ние го направихме.
— О, много ви благодаря. А би ли направил още нещо за мен? — Гарет буквално видя как Ъруин любопитно наостри уши. Наведе се и пошепна в ухото на Фреди: — Приготви конете. След половин час тръгваме за Карлеон.