Момъкът продължи да се взира право пред себе си.
— Вашия и на Ровена?
— Не. Всички коне.
— Тъй вярно, сър.
Гарет взе под мишница една дебела цепеница, вдигна котела от перваза на камината и протегна другата си ръка. Големият Фреди му подаде чинията с гроздето. Гарет намигна предизвикателно на Ъруин и се запъти към стълбата, като балансираше внимателно товара си. След първата площадка отново затананика.
Ровена се притисна във възглавниците и прошепна името на Гарет. Възглавницата не отговори. Когато чу шум, прозвучал като удар в предмет от слонова кост, тя вдигна глава, отмахна назад разрошените къдрици и отвори уморените си очи. Мина доста време, преди да разбере, че тракаха зъбите й. Претърколи се по гръб, надигна се и коленичи. Скованите й мускули се възпротивиха и тя направи гримаса. После смъкна завивката и затърси по тялото си следи от преживяното през нощта.
Гербът на Гарет не беше отпечатан на гърдите й. Клеймото му беше невидима верига, която я обвързваше за него с чувствителността между бедрата й и ускореното дишане, докато през съзнанието й преминаваха в бърза върволица картини от нощта. Зъбите й престанаха да тракат. Тя се наведе напред и с усмивка скри лице в завивката.
Жадно ръмжене я изправи отново на колене. Напрегна се и коремът й хлътна почти до гръбнака. Притегли завивката към раменете си и изведнъж се разтрепери от студ. Нима Гарет беше забравил клетвите си? Нали беше обещал завинаги да прогони от живота й глада и студа? Дали беше казал тези думи само за да постигне целта си и да утоли жаждата си да я притежава? Колко пъти се бяха любили през нощта, понякога нежно, друг път необуздано, докато заспаха от изтощение в прегръдките си. Какво ли е обещал на лейди Алис срещу една проява на отзивчивост? — запита се горчиво тя. Кесия със злато? Купчина перли? Как ли й се е присмивал! Бедната Ровена Фордис, която му се бе отдала само срещу обещанието за сочна шунка и огън в камината.
Отчаяние засенчи очите й, докато оглеждаше празната стая. Може би тъмният рицар отдавна си беше отишъл и я бе оставил в ръцете на похотливите млади рицари, които търсеха развлечения в Мидгард? Тя се намръщи замислено. Стори й се, че чува неприличните им песни в коридора.
Веселата песничка приближаваше. Ровена беше потънала в мрачните си размишления и когато на прага застана Гарет, запримигва учудено, сякаш бе видяла призрак. Усмивката, която изгря на устните й, беше за него като слънцето, пробило между сивите облаци. Ровена се надигна и протегна ръце към него. Гарет спря, песента замря на устните му. По лицето му пробяга изражение, което Ровена не беше в състояние да разтълкува. Изведнъж изпита странното чувство, че е видяла духа на младия Гарет, плах и несигурен дали е добре дошъл.
Когато той не се помръдна и не отговори на поканата й, тя бе обзета от същата плахост. Направи се, че се протяга, докато го оглеждаше изпитателно изпод полуспуснатите си ресници.
— Цветът ви отива, милорд — отбеляза небрежно тя и посочи финия вълнен плат, драпиран около раменете му. — Нюансът е в много интересен контраст с косите ви.
— Дръж се прилично и може би ще ти го заема за малко — отговори в същия тон той.
Гарет хвърли дървото в угасналия огън и остави другите неща на масата. Отиде до леглото и показа на Ровена рокля от най-фина розова вълна. Тя посегна да я вземе, но той се ухили предизвикателно и я дръпна към себе си. Завивката се свлече от раменете й и погледът му веднага пламна.
Ровена моментално се зави до брадичката и сините й очи засвяткаха дръзко.
— Дръж се прилично и може би ще ти го заема за малко — повтори глухо тя думите му отпреди малко.
Гарет захвърли роклята на пода и скочи при нея в леглото. Завивките се разхвърчаха на всички страни, когато се претърколи върху нея и я притисна към себе си. Той я сложи върху себе си, придърпа една завивка, за да не й е студено, и обгърна с две ръце тънката й талия. Очите му искряха.
— Какво безсрамие. Нямаш представа какви опасности преодолях, за да намеря тези съкровища за дамата на сърцето си. Излязох безстрашно срещу трима дракони, които бълваха огън и пламък.
Ровена направи неуспешен опит да се освободи.
— Възможно ли е тримата дракони да са се отзовали на имената Ъруин, Фреди и още веднъж Фреди?
— Може би. — Гарет се възползва безсрамно от опита й да се освободи и я сложи на място, което би я застрашило непосредствено, ако не бяха вълнените му панталони. Ровена утихна.