Ровена се потопи по-дълбоко във водата, за да се изплакне. Когато отново излезе на повърхността, пред коритото стоеше Марлис, скръстила ръце под гърдите си и вдигнала единия си крак на ръба.
Косата на Марлис висеше на влажни кичури пред лицето. Вехтият й жакет беше мокър от дъжда и тя миришеше като мокро куче. Ровена също скръсти ръце под гърдите си и неволно си припомни последния ден в Карлеон — тогава Марлис им помогна да избягат, но след безброй безсънни и леденостудени нощи Ровена неволно се запита дали сестрата на Гарет им е помогнала от добро сърце или е била тласкана от безумната си злоба.
— Добре дошла у дома, малката.
— Здравей, Марлис. Някак си не чувствам, че съм се прибрала у дома, след като ти не скочи върху нас от дървото.
Марлис грабна сапуна и го подхвърли във въздуха.
— Бях наблизо.
— Ти винаги си наблизо, нали?
— Само когато имаш нужда от мен. — Марлис мина от другата страна на коритото.
Без предупреждение тя зарови пръсти в косата на Ровена и дръпна с все сила златните кичури. Ровена прехапа устни, за да задържи болезнения си вик. Очите й се напълниха със сълзи.
— От колко седмици не си разресвала тази грива?
— И аз бих могла да те попитам същото — отговори Ровена.
— Не искаш ли да те среша?
— Не, благодаря — отговори Ровена и освободи косата си от яката й хватка. — Нямам желание да се представя пред Гарет с гола глава.
Марлис хвърли сапуна във водата и взе от масата гребен от слонова кост. Усмихна се и зъбите й блеснаха ослепително бели под завесата от тъмни коси.
— Довери ми се. Знам какво правя.
Тя коленичи зад коритото и внимателно извади навън част от косата на Ровена. Започна да я разресва с неподозирана мекота и Ровена въздъхна доволно. Кожата на главата й се стопли и запулсира под равномерните движения. Тя затвори очи и се облегна назад.
— Къде прекарвахте нощите по обратния път към Карлеон? — попита Марлис. Гласът й беше тих и успокоителен като пръстите й в косата на Ровена.
— На полето. В гората — отвърна Ровена, без да отвори очи. — След като снегът започна да се топи, стана поносимо.
Марлис остави гребена и нави влажните кичури на пръстите си.
— Позорно е, че Гарет не може да се отбива в замъците на познатите си рицари. Нали разбираш, името му и без това е стъпкано в калта, а като се разбере, че е преминал през половин Англия с една руса уличница…
Ровена повдигна рамене и въздъхна примирено. Последния път, когато я нарекоха уличница, бе избухнала в сълзи. Но тогава не беше вярно. Искаше й се да обясни на Марлис как стоят нещата, но не намираше думи за новото си положение. Въпреки това сестрата на Гарет нямаше право да бъде толкова жестока…
Марлис зави мократа коса на кок на тила.
— Ти си глупачка. Как можа да допуснеш Гарет да те хване?
— Виждаш ли белези по кожата ми? Брат ти не ме удари нито веднъж. Напротив, стопли ме и ми даде да ям.
Марлис избухна в тих смях.
— Обзалагам се, че те е стоплил най-вече вътрешно. Нали видях как не можеше да отлепи ръцете си от талията ти, когато те свали от гърба на Фолио. Веднага си помислих, че е готов да те стопли още там, на двора.
Очите на Ровена гледаха загадъчно.
— Защо ме отпрати, Марлис?
— Защото беше готова да изгубиш сърцето си, затова. Като всички друга преди теб. — Марлис стисна юмруци. — Така ли смяташ да прекараш остатъка от живота си? Да копнееш за любовта на мъж, който не е в състояние да отговори на чувствата ти?
— Ти си решила да прекараш живота си точно по тази начин, Марлис. Защо ме упрекваш?
Без предупреждение Марлис натисна главата на Ровена във водата. Ровена се надигна и изплю вода, но Марлис я натисна отново. Този път обаче Ровена беше подготвена и Марлис получи здрав юмрук в лицето.
Водата пръсна на всички страни, когато Ровена отметна назад снопа мокра коса и скочи.
— Да ме удавиш ли искаш?
— Това би било знак за съчувствието ми. Аз съм по-добра от Гарет, който ще те прогони безмилостно, щом се насити на скимтенето ти. — Марлис скри ръце в ръкавите си и отиде до прозореца. Блъсна капаците и изложи лицето си на дъжда.
Ровена седна отново в дълбокото корито.
— Това е истината, която се крие зад пристъпите на ревност, нали, Марлис? Чух те какво каза на Гарет. Докато той е в плен на миналото, докато ти му внушаваш, че не е достоен да получава любов, той ще принадлежи само на теб. Така ще можеш да го задържиш тук, в Карлеон, далече от приятелите му, от обществото, съвсем сам. Той ще пътува, ще участва в рицарски турнири, ще спи с жени, но винаги ще се връща при теб, защото ти му внушаваш, че си единственият човек, който го обича въпреки миналото.