Марлис затвори капаците с трясък.
— Естествено. Аз обичам Гарет. Всички го обичат. Като дете чувах само това и накрая почна да ми става лошо от него. Мама го обичаше повече от всичко на света. В борбата си да изляза на бял свят аз съм разкъсала утробата й, но последната й дума е била името на Гарет. Баща ми обичаше само него. Той беше надеждата му. И накрая — Илейн също го обичаше.
Ровена стана и повика на помощ цялата си гордост. Без да покаже и следа от плахост, тя излезе от коритото и вдигна голямата ленена кърпа, разпростряна пред огъня. Уви се в нея, приседна на едно ниско столче и се зае да суши косата си.
Ръцете на Марлис висяха безсилно.
— Права си, Гарет не те е белязал с нищо. Освен ако не ти е направил дете. — Ровена се обърна към нея, стресната от горчивината в гласа й. — Ще се моля заедно с теб да не го е направил, защото със сигурност ще го сполети същата съдба като детето на Илейн.
Ровена отпусна безсилно ленената кърпа. В този миг вратата се отвори и Гарет застана на прага, заслепен от очертанията на прекрасното тяло в сиянието на огъня, от преливащите се нюанси на прасковено, златно и наситено синьо.
— Изчезвай, Марлис — заповяда кратко той и остави на масата димящата чаша, която беше донесъл. — Да те няма.
Гласът му не търпеше противоречие. Ровена се уви в кърпата, обзета от внезапна плахост. Марлис се поклони подигравателно и излезе от стаята. Гарет грижливо затвори вратата след нея.
Ровена седна отново на столчето и продължи да суши косата си. Не беше в състояние да погледне Гарет, докато главата й беше пълна с думите на Марлис. Защо пак бе споменала изчезналото дете на Илейн? Тя остана със сведена глава, опитвайки се да скрие объркването си.
Гарет отпи малко от чашата и я остави на перваза на камината. Ръката му се плъзна по гърба й.
— Тя… надсмиваше ли ти се?
— Понякога си мисля, че ме мрази толкова силно, колкото е мразела мащехата ви.
Очите на Гарет потъмняха.
— Точно обратното. Марлис обожаваше Илейн. Следваше я навсякъде като домашно кученце. Сигурно й беше омръзнало да тича след мен.
Ровена затрепери — повече от мрачните предсказания на Марлис, отколкото от студ. Гарет свали две кожи от леглото, сложи едната в краката на Ровена, а другата вдигна пред себе си. Тя го погледна изненадано.
— Това ли ще е леглото ми, милорд? А аз се надявах, че вече няма да спя в краката ви.
— Безсрамна жена! Да не си мислиш, че ще те пусна в леглото си само защото си изкъпана и миришеш хубаво? — Той хвърли кожата отгоре й и я привлече в скута си. Меката кожа погъделичка носа й и тя се разкиха. Гарет я издърпа надолу, докато се появи златната й глава.
— Виж ти, какво си намерих! Между кожите ми имало златно животинче! — Той разроши влажната й коса. — От тези къдрици мога да си направя чифт златни ръкавици. А може би и маншон за моята дама.
— Тежко и горко на дамата, която ще получи такъв маншон. Щом пъхне ръцете си в него, ще падне мъртва.
Гарет вдигна ръката й към устните си.
— Това трябва да предотвратим на всяка цена, защото ръцете й са ми мили и много скъпи.
Ровена помилва бузата му, прокара пръст по топлите му устни. Когато лежеше в обятията му, всички съмнения, събудени от думите на Марлис, й се струваха безсмислени, сякаш идваха от друг свят. Гарет й подаде чашата и тя вдъхна дълбоко сладката миризма на канела и карамфил.
— Щях да забравя — каза той. — Изпий това.
— Какво е? — Ровена се отдръпна стреснато.
— Отрова естествено. Какво друго можеш да очакваш от мен?
Ровена се изкиска, макар да не беше напълно сигурна дали трябваше да опита питието. Все пак пийна малко и устата й се напълни с подправено ябълково вино с ейл.
— Значи си готова да изпиеш дори отровата, ако ти я дам със собствените си ръце. — При тези думи Ровена се обърна да погледне в лицето му, но той опря брадичката на главата й и й попречи. — Много… отрезвяваща мисъл.
— Тази отрова има много приятен вкус.
Гарет я плесна нежно по бузата.
— Това е просто напитка, която Дунла приготви за теб. Помолих я да сложи повечко ейл с надеждата да си загубиш ума и да се забавлявам цяла нощ с невинното ти младо тяло.
Ровена остави чашата настрана, обърна се и се хвърли в ръцете му. Кожата се плъзна от раменете й. Наведе се към него и помилва гърдите му със своите.
— Отдавна съм си загубила ума. Не ми трябва вълшебно питие, за да ти го докажа.
Гарет промърмори нещо неразбрано, улови лицето й между ръцете си и впи устни в нейните. Ровена отговори жадно на целувката му и се наслади на топлината й, подправена с канела и карамфил.
След множество задъхани целувки Гарет нави косата й на ръката си и дръпна главата й, за да се изправи.