Беше глупак да вярва, че може да я задържи завинаги. Когато узнаеше истината, тя щеше да го намрази. А докато Линдзи Фордис беше жив, истината можеше всеки момент да довтаса неканена в замъка му. Потрепери, когато се сети, че през последния месец нито веднъж не беше помислил за стария негодник. Мечтите му за справедливост бяха погребани под нежния блясък в очите на Ровена. В същото време умираше от страх, че ще дойде мигът, когато тя ще разкрие измамата му.
Може би господ не му изпращаше Фордис, за да утоли най-после жаждата си за отмъщение, а беше положил в ръцете му Ровена, за да му даде последен шанс да поправи грешките си. Да стане мъжът, какъвто го беше възпитал баща му. Ала плътските страсти заплашваха да го надвият, както беше станало по времето на Илейн. Вероятно беше по-добре да разкъса връзката между него и Ровена, преди нещата да станат необратими. Можеше да й намери добър съпруг и да я отпрати, още преди да дойде лятото. Но как би могъл отново да спи без нея?
Ябълка, отдавна паднала от дървото и прекарала зимата под снега, профуча покрай ухото му. Ровена се подаде иззад стъблото на едно старо дърво. Гарет прогони надалеч тъмните си мисли, скочи от зида и хукна надолу по склона. Ровена се опита да се скрие, но преди да е направила и две крачки, той я настигна и я грабна в прегръдката си. Завъртя я в кръг и сръчно избягна ритащите й крака.
— Магарешки тръни. Жена, която бърка магарешките тръни с рози, със сигурност харесва и този вид плодове. — Той тикна под носа й една червива ябълка и запя с дълбокия си глас: — Моята ябълка е кръгла и няма равна на себе си. — После пусна ябълката в деколтето й, за да я погъделичка на най-чувствителното място.
Ровена се отпусна в ръцете му и косата й се повлече по отрупаната с гнили ябълки земя.
— Моля ви се, милорд, недейте! Умолявам ви, бъдете милостив! — Тя затрепка изкусително с миглите си.
Гарет беше втренчил жаден поглед в закръгленото й дупе.
— В тази поза можеш да умилостивиш дори крал Едуард. Обзалагам се, че ще помилва и най-закоравелия престъпник, ако изглежда като теб.
— О! Ще го запомня.
Гарет я вдигна на крака, измъкна едно клонче от косата й и я погледна. Усмивката му изтъня.
— За мен няма нищо по-прекрасно от това. — Устните му се плъзнаха по нейните.
Целувката беше мека и изкусителна. Ровена го прегърна през кръста със стройните си ръце и въздъхна блажено. Ароматът на ябълки замайваше сетивата й. Гарет я притисна силно до гърдите си и отвори очи. Мънички зелени пъпки украсяваха голите клони, а зад тях грееше пролетното небе. Гарет отново затвори очи и впи устни в меката уста на Ровена, сякаш жадната му нежност можеше да задържи движението на сезоните. Закриляше ли я той, или я мамеше? Този въпрос отново се промъкна в главата му, но бързо бе прогонен от желанието, което не търпеше неприятни отговори.
Когато Гарет помогна на Ровена да се прехвърли през градинския зид, слънцето бавно залязваше на розово-червеното небе. Двамата се запътиха към замъка, без да бързат. Ръката му беше обгърнала рамото й, нейната го държеше през кръста. Със свободната си ръка той блъсна желязната портичка на градината. Ровена вдигна лице и позволи на Гарет да я целуне, докато сенките на здрача ги скриваха от останалия свят.
В този миг оглушителен звук на тромпети разкъса тишината.
Ровена се вкопчи в ръцете на Гарет и очите й овлажняха.
— Това се случва за първи път, докато ме целуваш.
Гарет се ухили.
— Ти ме ласкаеш, но се боя, че този сигнал е чужд. — Целуна връхчето на носа и й пошепна страстно: — Почакай да падне нощта. Тогава ще има достатъчно тромпети, лютни и барабани и сърцето ти ще запее в тялото.
Тромпетният сигнал прозвуча отново. Гарет и Ровена прекосиха залата и излязоха навън през голямата врата, все още хванати за ръце като деца. Марлис седеше широко разкрачена на крепостния зид и се хилеше предизвикателно. Ъруин стоеше под нея и зяпаше с отворена уста пратениците, застанали в кръг, сякаш бяха ангели, паднали от небето. Всички бяха облечени еднакво. На гърдите им беше избродиран едноок сокол.
Гарет изпухтя недоволно.
— Трябваше да се сетя. Само Блейн може да изпрати трима тромпетисти с един-единствен херолд, за да известят пристигането му.
Мъжете с мрачни лица отново вдигнаха тромпетите. Ъруин изохка разочаровано, когато Гарет грабна пергамента от ръката на херолда, преди да прозвучи нов сигнал. Рицарят извади камата си и разсече восъчния печат.