— Блейн иска да му гостуваме за Великден. За да отпразнуваме заедно края на пролетния пост. Какво ще кажеш, Ровена, да отидем ли?
Въпросът остана без отговор. Ровена беше изчезнала. Без златокосата й глава дворът изведнъж стана пуст и изпълнен с мрачни сенки. Гарет се обърна отново към херолда и направи опит да се усмихне.
— Заповядайте, вечеряйте с нас. Утре сутринта ще получите отговора ми и ще го отнесете на господаря си.
Мрачните лица на мъжете се разведриха. Гарет ги поведе към залата. Марлис остана на стената, докато падна мрак и в стаята на Ровена светна една единствена свещ.
Беше минало полунощ, когато Ъруин почука на вратата на спалнята.
— Сър Гарет желае да те види в библиотеката.
Официална покана. В стая, където Гарет обсъждаше със своя сенешал съдбата на дойните крави и броя на патиците за клане.
И на крадците. Едва миналата седмица сенешалът го бе посъветвал да отсече ръката на една сбръчкана старица, защото откраднала пита кашкавал. Ровена бе избягала, без да чуе присъдата на господаря.
Тя се завлече с тежки стъпки по коридора. Херолдите на Блейн, увити в наметките си, спяха пред огъня в залата. Ровена влезе в библиотеката, без да почука. Гарет седеше на високия си стол, втренчил поглед в красиво резбовано ковчеже. Коравите му пръсти милваха съдържанието с безкрайна нежност. За миг Ровена зърна парче коприна с цвят на слонова кост.
Когато вратата изскърца, той побърза да пъхне ковчежето в чекмеджето на писалището си. Погледна я изпод вежди и Ровена с изненада откри в погледа му чувство за вина. Сякаш беше скрил в ковчежето друга жена.
— Не се притеснявайте, милорд. Ако не сте в състояние да направите нищо, за да отклоните съдбата, която ме заплашва, аз ще ви разбера.
Гарет вдигна вежди.
— Така ли?
— Ами да. Отдавна очаквах да се случи нещо подобно. Благодарна съм на бога, че сър Блейн ни отпусна време, за да се насладим на щастието си, преди да ми изпрати палачите си. — Тя вдигна рамене. — Отдавна знам, че съм предопределена за примката на палача. Вероятно е по-достойно да те обесят за кражба на коне, отколкото за лоши шеги.
Гарет скочи от стола си и отиде при нея. Помилва нежно увисналите й рамене и заговори успокоително:
— Глупаво момиче. Да не мислиш, че ще допусна Блейн да те обеси? Много отдавна съм платил със злато конете, които му откраднахте.
— Значи тези хора не са тук заради мен? Наистина ли мога да остана при вас? — Ровена вдигна към него пълните си със сълзи очи.
Гарет се върна зад писалището си и завъртя перото между пръстите си.
— Херолдът е дошъл за друго. Сър Блейн кани цялото ми домакинство да отпразнува Великден в Ардендон.
Нещо в гласа му събуди у Ровена желанието да бе получила заповед за арестуване вместо тази покана.
— Трябва ли да отидем? — Тя се хвана за ръба на масата, защото й се зави свят. — Не може ли да отпразнуваме Великден в Карлеон? Аз ще събера яйца и ще ви ги донеса. — Беше готова дори да снася яйца, за да удържи крехкото щастие, което споделяха.
— Не е редно да отхвърлим поканата му. Това ще го ядоса и може да стане опасен.
— Колко сте учтив… — промърмори Ровена. — Защо не почакахте да си легнем, за да ми го кажете?
Гарет се засмя неубедително.
— Боя се, че когато съм в леглото с теб, не съм в състояние да разсъждавам трезво. За да ти кажа тази новина, имах нужда от ясна глава.
Стомахът на Ровена се сви на буца. Коленете й омекнаха и тя приседна на дъбовата пейка пред писалището.
— Реших, че е най-добре, докато сме в Ардендон, с теб да не споделяме една стая — продължи глухо той. — Смятам, че не е нужно да опетня името ти. И без това…
— За какво добро име ми говорите? Никой не беше чувал за мен, преди да ме вземете от Ревълууд.
— Говоря за бъдещето. Трябва да мислиш за живота си след края на лятото.
Без него нямаше да има живот. Ровена се засмя измъчено.
— За живот в мочурищата и нивите с цвекло не ми е нужно добро име. Зайчетата не са високомерни.
Гарет отговори на погледа й, но бързо сведе глава.
— Аз ти дължа повече от това.
— Нищо не ми дължите, милорд.
Той събра документите на купчинка и заговори бавно и отчетливо:
— Жена, която си няма никого, може да попадне в ръцете на всякакви мъже. Моля те, не ме гледай така укорително. Само ако посмееш да ми кажеш, че баща ти ще се погрижи за теб, ще ти издърпам ушите. Ако те пратя обратно в Ревълууд, как мислиш, колко време ще мине, докато те продаде на някой друг рицар? Една година? Един месец? Или може би седмица?
Ровена въздъхна тежко. Гарет беше напълно прав. Той пое дълбоко въздух и продължи: