— Искам тази пролет да ти потърся съпруг, Ровена. Не някой млад развратник като сър Блейн, а истински мъж. Добър човек, който ще се отнася почтено с теб и няма да те оставя сама вкъщи, докато пътува, нито ще тича по чужди жени.
Ровена сведе глава.
— Боя се, че нямам какво да предложа на толкова добър човек.
Гарет заби перото в масата и върхът му се счупи.
— Глупости. Имам замък в Южна Шотландия, който влезе в семейството ни с втората женитба на баща ми. Имотът не е голям, но ще ти бъде добра зестра.
Ровена го погледна замислено.
— Някога Марлис ми предрече, че много скоро ще ме изпратите да си вървя по пътя само с една братска целувка и с чувалче злато. А вие ми предлагате замък и съпруг. — Тя се изправи и попита горчиво: — Защо, Гарет? Ако съм била толкова добра, та заслужавам цял замък и земя, защо ми се наситихте толкова бързо?
Гарет трепна, сякаш го бе ударила. Беше се подготвил за съгласието на Ровена да се подчини на волята му, за плахия укор в сините й очи. Възражението й засегна тайна струна дълбоко в сърцето му. Лицето й бе потъмняло от гняв и тя приличаше на дете, а може би и на горска елфа, пленница, но не укротена.
В очите й светнаха гневни сълзи.
— Баща ми поне ще спечели нещо от мен. Вие не просто ме отпращате, а ме давате на друг мъж. Кажете ми, милорд, такъв ли е обичаят във вашите среди: да давате зестра на любовницата си, за да затворите очите на добрия мъж, приел да я вземе в леглото си?
Гарет се надигна. Ровена изхълца и се обърна към вратата. Ала не стигна далеч. Гарет затръшна вратата и рязко я обърна към себе си. Притисна я към дебелото дърво и сложи ръце от двете страни на главата й, за да не може да избяга.
— Ти какво би предпочела, Ровена? Да не би да искаш да ти предложа брак? Да станеш съпруга на лорда на Карлеон? Жертва на скрити погледи, които следят всяка твоя стъпка? Да знаеш, че всеки път, когато се усмихнеш на някой паж или подариш на Блейн кърпичката си, за да му благодариш за някоя любезност, хората наоколо започват да се питат дали на следващата сутрин няма да те намерят мъртва в леглото ти?
Ровена се облегна тежко на вратата и затвори очи, сякаш по този начин можеше да попречи на грозните му думи да стигнат до сърцето й.
Гарет я хвана за раменете и я раздруса.
— Това ли искаш, Ровена? Да се будиш всяка нощ с писък, да не знаеш кога ще те изненадам с меча си? Да споделиш живота си с убиец…
Ровена вдигна ръце, зарови пръсти в косата му, и наведе главата му към своята. Устните й се впиха в неговите. Така сложи край на страшните му самообвинения, преди да са успели да я убедят. Стонът му беше повече от болка, отколкото от наслада, но целувката го принуди да прекъсне жестоките излияния. Устните му се отделиха от устата й и се плъзнаха към шията и нежното ухо. Той я притисна до гърдите си, победен от нежната й капитулация. Тялото й отново се нагоди съвършено към неговото.
Устата му завладя нейната с бурна страст, откри влажно, меденосладко обещание, което предизвика сладостно свиване в слабините му, неутолима жажда за сливане.
Ровена го погледна дълбоко в очите.
— Аз те обичам, Гарет, и…
Той затвори устата й с целувка.
— Не, Ровена. Тези думи са предназначени за друг мъж, не за мен. Не ги казвай. Никога.
Тя целуна дланта му, целуна всяко местенце, което можеше да достигне с устните си. Гарет я положи нежно на топлия килим пред камината. Беше готов да забрави думите и да прехвърли битката на друго бойно поле, където беше сигурен в силата на оръжията си. Отново завладя устните й и задуши вика, който дори Дунла щеше да чуе през дебелите три стъпки стени. Тялото му щеше да й каже онова, което думите не бяха в състояние да изразят.
Белите изпарения на утринния здрач проникваха през тесните бойници. Ровена лежеше в обятията на Гарет, а той я носеше бавно нагоре по стълбата. Още не беше готова да приключи с нощта. Дългата коса на Гарет милваше лицето й, от мъжествения му аромат й се завиваше свят. Вече не беше сигурна дали спи или е будна. Напълно отпусната и безводна, тя се наслаждаваше на чувствените усещания, които не допускаха трезви размишления и търсене на отговори. Той я зави с меките кожи, изтегна се до нея на високите възглавници, вдигна ръката й към меката си брада.
Ровена проследи изпод полуспуснатите си мигли как Гарет се облече и за пореден път се възхити на животинската му грация, докато стоеше гол пред нея, силната му фигура остро очертана в сумрака на утрото. Почисти зъбите си с влажно парцалче и подкъси брадата си с острата си кама. Преди да напусне стаята, я дари с нежна усмивка.
След като Гарет излезе, Ровена се надигна и отиде на пръсти до прозореца. Хладният бриз разроши косата й.