— Не, но въпреки това си длъжен да се учиш. Аз съм платила за теб.
Помежду им падна сянка. Малкият Фреди погледна през рамо и очите му се присвиха.
— Мисля, че цената беше твърде висока.
Той се отдели от нея и закрачи към обора. Ровена усети собственическото излъчване от ръцете на Гарет още преди да я докосне. Той потърка раменете й и започна лекичко да ги масажира.
— Не се карай на момчето. — Фината прасковена коприна на воала й се развя под дъха му. — Може пък да има право.
Ровена не се възпротиви, когато той я привлече към силното си тяло. Двамата си пасваха перфектно, тя влизаше в него като пръстите в ръкавиците му. Той потърка брада в бузата й и тя се наслади на лекото драскане, което изпрати недвусмислен сигнал към слабините й. Надигна се на пръсти, за да помилва устните му със своите, когато над рамото му изведнъж се появи главата на Фолио. Жребецът бутна Гарет по гърба и Ровена разтърси глава, сякаш се събуди от сън.
Бузите й се оцветиха в тъмночервено, когато видя, че Ъруин ги наблюдаваше със зяпнала уста от мястото си на каручката. Големият Фреди съсредоточено четкаше козината на своя петнист жребец и лицето му беше скрито от хълбока на коня. Ровена си спомни колко необуздано беше реагирала през нощта на ласките на Гарет и почервеня още повече. Обзе я странна плахост.
Тя скри неловкостта си, като протегна ръка да помилва Фолио. В бялата грива на жребеца бяха вързани с любов черни и сребърни панделки.
— Това е работа на брат ти — обясни с усмивка Гарет. Жребецът потърка муцуна в ръката й, потърси морков.
— Харесва ли ти? — попита тя.
— Не особено.
Марлис се появи на двора, метнала на рамото си груб чувал, целия на петна.
— Ако продължаваш така, братко, Блейн ще умре от старческа слабост, преди да сме стигнали до замъка му. — Марлис възседна коня си и препусна. Ровена трябваше да отскочи настрана, за да не бъде блъсната. — Е, Гарет, какво смяташ да правиш? На коня ли ще се качиш или на курвата си?
Преди Гарет да е успял да отговори, Марлис рязко обърна кобилата си. Дунла размаха заплашително юмрук.
— Дръжте това космато чудовище далеч от мен! — извика пронизително тя и не беше ясно коня ли имаше предвид, или Марлис.
Ровена погледна в гърба на Марлис и изпита съжаление. Очевидно странното им приятелство беше останало в миналото.
Гарет възседна Фолио и й подаде ръка.
— Тръгваме ли? — Очите му блестяха под слънчевата светлина като полирани диаманти.
Ровена се огледа търсещо. Малкият и големият Фреди вече бяха възседнали конете си.
— Мислех, че ще получа отделен кон.
— Не е нужно, Фолио спокойно може да носи и двама ни.
Ровена го погледна обезпокоено. Не можеше да му откаже, щеше да изглежда глупаво. Затова улови ръката му и в следващия миг се озова седнала пред него, притиснала гръб към гърдите му. Гарет плесна леко с юздите и Фолио се отправи към вратата. Звънчетата на юздите му зазвъняха. Каручката на Ъруин ги последва с жално скърцане. Дунла и Гридмор им махаха, докато се скриха зад завоя.
Светът се будеше от нощния си сън. Старата гора бе покрита сякаш със зелен воал, птиците подемаха любимите си песни. По сребърно блещукащите клони висяха първите пъпки като малки перли. Неспособна да устои на жълтите цветни камбанки, Ровена набра букетче диви форзиции, поднесе кадифените цветчета към носа си и се разкиха.
По някое време Гарет изостана и сърцето й веднага заби по силно. Той взе цветята от ръката й и започна да милва с тях шията й, оставяйки следа от жълт цветен прашец.
— Кажете, милорд — проговори невинно Ровена, — възнамерявате ли, след като ме омъжите за някой добър човек, да продължите да ме посещавате в спалнята?
Гарет се скова. Смачка златножълтите цветенца и ги хвърли на земята, след което отново подкара коня напред. Ровена за малко да падне от седлото, ако силната му ръка не я държеше здраво. Двамата настигнаха другите и скоро ги надминаха по слънчевата поляна, покрита с полюляващи се диви цветя в най-различни багри. Ровена облегна глава на рамото на Гарет и в облекчението й се примеси странно разочарование.
Тъй като не можа да устои на стопления от слънцето вятър, Ровена свали златната диадема от главата си и смъкна воала. Преди да успее да го задържи, един порив на вятъра го пое и го понесе високо към небето. Уплашеният й вик бе заглушен от гърлената заповед на Гарет, който пусна Фолио в галоп и препусна по прясната зелена трева. После изведнъж дръпна юздите и Ровена спря да диша. Синьото небе изведнъж застана под ъгъл, Фолио се вдигна на задните си крака, заудря с копита, ръката на Гарет се стрелна към небето и грабна воала.
В следващия миг Фолио стъпи отново на земята. Гарет изсъска нещо, жребецът коленичи и направи галантен поклон, после разтърси гривата си.