Ровена се вкопчи в седлото, за да не се строполи на земята.
— Вече съм убедена, че конят има по-добри маниери от господаря си.
— Само когато види хубаво русо момиче и иска да му направи впечатление.
Леко притискане с бедрата — и конят отново се изправи. Гарет нежно приглади воала с тежките си кожени ръкавици. Тихото шумолене на кожа и коприна предизвика сладостни тръпки по гърба на Ровена. Тя посегна към воала си, но Гарет го вдигна високо във въздуха.
— Не, милейди. Аз го хванах. Не знам какво си мислите за мен, но аз не изпускам толкова лесно онова, което ми принадлежи.
С тези тайнствени думи той сгъна внимателно воала й и го скри в ръкава си.
Дългата езда през този ден умори Ровена. Люлеенето на гърба на Фолио я приспиваше. Когато спряха да напоят конете, тя реши да седне зад Гарет. Той се усмихна подигравателно, но се въздържа от коментар. Слънцето стопляше лицето й. Тя опря буза в широкия му гръб и затвори очи. Гарет нежно вдигна ръката й към устните си, после я мушна под мишницата си.
Когато отново отвори очи, Ровена видя съвсем близо някакво странно съоръжение от арки и кули, по които се стичаше вода. Примигна смаяно, очаквайки да види как от някой прозорец изплува едноок воден бог с тризъбец в ръка. Когато огромното копито на Фолио, обковано с лъскаво желязо, стъпи върху водния замък и той изчезна, Ровена разбра, че е видяла само отражението му във водата.
Тя вдигна глава. Ардендон се издигаше в цялото си великолепие от другата страна на езерото. Красиво изработените парапети и грациозните аркади изглеждаха като нарисувани на хоризонта. Следобедното слънце падаше косо върху покритите с керемиди покриви, рисуваше причудливи шарки по тесните прозорци и кръглите кули. Ровена разтърка очи.
Гарет усети лекото й движение, посегна зад себе си и сложи силната си ръка на гърба й. Тя се прозя и се обърна, учудена, че се намираха на брега на езерото и Фолио стоеше във вода до коленете.
— Защо заобиколихме замъка? Да не би под моста да дебнат тролове?
— В известна степен да.
Синьото езеро беше разделено от каменен мост. По водната повърхност се носеше позлатена лодка, на носа беше издялана грациозна лебедова глава. Слънцето светеше в очите на Ровена и я заслепяваше, така че не можа да разбере кой седеше вътре. Когато лодката се плъзна към моста, седящата на носа жена трябваше да се наведе, защото накитът на главата й щеше да се удари в свода. Ровена я проследи с поглед, но главата не се появи отново.
— И на самия мост има тролове.
Ровена проследи протегнатата ръка на Гарет. Насред моста стоеше претоварената каручка на Ъруин, от двете й страни бяха братята на Ровена, наведени над парапета с надеждата да се появи лебедовата лодка.
Ровена се засмя пресилено.
— Любопитни тролове. За съжаление малкият Фреди събира опит по-бързо, отколкото се надявах.
— Права си. По-добре да стигнем при Блейн преди него, за да спасим поне част от невинността му. Дръж се здраво.
Златните шпори се забиха в хълбоците на Фолио. Ровена уви ръце около кръста му. Конят се впусна в галоп. Водата се разплиска на всички страни, фините пръски се смесиха със слънчевите лъчи, разсеяха се и намокриха лицето й.
След минута излязоха от водата, изкачиха се по стръмния бряг и стигнаха на кея точно когато пристигна лодката.
Гарет дръпна юздите и Фолио спря. Ровена надникна над рамото му. Блейн беше полулегнал на дебел килим, скръстил ръце зад главата. Острите линии на лицето му бяха смекчени от червенина, която нямаше нищо общо с топлото слънце. Леко накривен накит за глава се появи в полезрението на Ровена, следван от шия, грациозна като тази на дървения лебед, но явно доста по-гъвкава. Когато собственичката на грациозната шия и величествения накит за глава се обърна и хвърли пламенен поглед към Гарет, Ровена с омраза си помисли, че лейди Алис прилича по-скоро на гущер, отколкото на лебед.
Блейн засенчи очите си с ръка и се надигна.
— О, добре дошъл, Гарет! Сметнах те за поредния селянин, който носи яйца за Великден.
— Аз пък се разтреперих, като си представих за какво използваш дамата. Ти си придал съвсем ново значение на религиозните пости.
Блейн гнусливо отстрани един от дългите руси косми на лейди Алис от панталона си.
— Нима блаженството не е религиозно преживяване?
Гарет вдигна загрижено глава към небето.
— Слава богу, не се виждат черни облаци. Не ми е приятно да съм близо до водата, когато говориш такива богохулни неща.
Блейн слезе от лодката и вълните плиснаха в краката на Фолио.