— Лейди Алис дава на мъжете най-доброто… блаженство, което познавам. — Алис сведе скромно глава и също слезе от лодката с галантната помощ на Блейн. — Но не е нужно да ти го казвам, нали, Гарет?
Когато срещна надменния поглед на лейди Алис, Ровена усети как цялото самочувствие, което беше придобила през последните месеци в Карлеон, се изпари в миг. Какво ли си мислеше Гарет за жалките й опити да му достави удоволствие! Не беше чудно, че не я искаше повече в леглото си. Тя разхлаби хватката си и се отдръпна от него.
Като я видя, Блейн присви очи и на челото му се образуваха бръчици.
— Ти си ми донесъл подарък, който е много по-скъпоценен от яйцата, скъпи Гарет!
Без да чака позволение от Гарет, Ровена скочи от гърба на Фолио право в протегнатите ръце на Блейн. Една от плитките й се беше разплела, бузата, която в съня си бе опряла на гърба на Гарет, беше бледа, докато другата се бе зачервила под слънчевите лъчи. Тя не можеше да знае колко възхитителна беше в този миг, полужена, полудете.
Блейн плъзна ръце по раменете й, но благоразумно спря, преди да стигне до гърдите.
— Подаръкът ти е също така крехък като яйцата, струва ми се.
Ровена се освободи от ръцете му.
— Вашият спомен ви прави лоша услуга, сър Блейн.
Той направи гримаса и поглади грижливо избръснатата си брадичка.
— Не толкова лоша, колкото си мислите. Още изпитвам болка в брадата, когато се надига буря.
Гарет скочи от коня и се приземи точно между тях. Блейн измери приятеля си със загрижен поглед.
— Дори сега ме заболя, докато си говорим.
— Не толкова, колкото ще те заболи, ако не махнеш ръцете си от нея — отвърна Гарет, сложи ръка на тила му и го поведе към замъка. — Страх ме хваща като си помисля какви си пипал с тези ръце.
— Питай Алис. — Подигравателният вик дойде от моста. На каменния зид седеше Марлис и размахваше крака над рова. Като видя сестрата на Гарет, кацнала като лешояд на парапета му, Блейн се намръщи.
— Нали каза, че нямало черни облаци — произнесе укорно той.
Ъруин им махна весело от моста. Гарет извъртя очи.
— Кой както го приеме — отвърна неясно той.
Малкият Фреди се появи сякаш от нищото и Гарет му връчи юздите на Фолио. Малката група тръгна нагоре по възвишението. Гарет и Блейн вървяха отпред и разговаряха оживено като стари приятели, каквито всъщност бяха. Ровена се държеше на разстояние от лейди Алис и напразно се опитваше да сплете плитката си. След като и третият опит не успя, тя дръпна сърдито другата плитка и разплете и нея. Разтърси буйната си руса грива и изведнъж се почувства невидима като при първото си посещение в Ардендон. Част от нея пожела да седне до Марлис на каменния зид. Всички забелязваха Марлис, макар и с омраза.
Минаха покрай редица напъпили дъбове.
— Кога най-сетне ще построиш кулите-близнаци, които беше замислил баща ти? Без тях Ардендон няма да издържи дори еднодневна обсада. Ще рухне като захарна къщичка под дъжда — каза Гарет.
— Едуард донесе на страната мир — отговори с усмивка Блейн. — Защо да си хабя златото за камъни и мазилка, след като има други, безкрайно по-приятни неща, за които да го пилея?
Ровена вдигна поглед към крехките кули и развяващите се по сребърните им върхове знамена. Замъкът на Блейн изглеждаше въздушен и крехък и със сигурност щеше да рухне при първото нападение. В сравнение с непристъпните крепостни валове на Карлеон, Ардендон изглеждаше така, сякаш още следващият силен дъжд щеше да го превърне в локва захарен сироп.
Ровена се усмихна и проговори като на себе си:
— Ако при първото си посещение се бях сетила, че замъкът се яде, щях да си хапна първо от отбранителната кула.
Блейн и Гарет се обърнаха към нея и тя примигна смутено. Не беше забелязала, че е произнесла мисълта си гласно.
— Прекрасна мисъл — отбеляза Блейн и впи поглед в пълните й устни. Изражението на Гарет остана неразгадаемо, но Ровена разбра по очите му, че не беше зарадван.
Блейн направи широк жест.
— Гледайте на замъка ми като на огромен сладкиш, създаден само за да ви достави удоволствие.
Когато от дървото над тях прозвуча музика, Ровена се уплаши. Дребна, стройна фигура се метна от един нисък клон и се приземи точно в краката й.
— Внимавайте! Сър Блейн прилага тази философия върху всички области на живота, включително и върху гостите си. — Трубадурът Мортимър пъхна дългата дървена флейта в колана на панталона си и огледа със задоволство малкия Фреди. Протегна ръка и отмахна от челото му една сребърно-руса къдрица. — Прелестно дете. Кой е довел тази апетитна хапка?
Гарет вдигна ръка към дръжката на меча.