Коленете на Ровена омекнаха и Гарет се отпусна заедно с нея на колене. Тя затвори очи и потърка лице в меката кожа на ръкавиците му. Той я хвана за раменете и я отдели от себе си с напрежение, което би видял и слепец.
— Цяло чудо е, че треперещите ми крачки успяха да те достигнат навреме. Сетивата ми вече не са остри, каквито бяха по-рано.
С тази хаплива забележка той я остави в края на подвижния мост. Тя отблъсна ръката на Блейн, който се опита да я утеши. Двамата с Алис изчезнаха в замъка, като си шепнеха възбудено. Ровена остана на мястото си и доволно се загледа в блещукането на слънчевите лъчи по повърхността на езерото.
Позната ръка я помилва по тила.
— Ела, малката ми. Ако не искаш да спиш с големия Фреди в оборите, трябва да ти потърсим хубава спалня.
— Защо си мила с мен само когато никой не те вижда?
Марлис улови няколко златни кичура и ги дръпна доста силно.
— Защото харесвам изхвърлените от обществото.
— Това не е единствената причина, нали?
Марлис остави въпроса без отговор и помогна на Ровена да стане. Когато влязоха в рицарската зала, Ровена вече се смееше весело, защото Марлис описваше със силни думи, но много точно случилото се преди малко в лодката на сър Блейн, при което използваше напълно неразбираеми латински изрази.
19
Макар че стремежът й беше да предизвика някаква реакция у Гарет, като флиртува с Блейн, Ровена не беше очаквала, че тази реакция ще е пренебрежение. Първата вечер той изобщо не й обърна внимание, сякаш бяха гости на различни замъци. Изкусителният чар, който толкова й харесваше по време на пътуването до Ардендон, изчезна напълно. Вече не проявяваше нежна загриженост за удобствата й. Нямаше го и ръмжащият великан с ревниви очи. Чертите на лицето му се бяха втвърдили като екзотичен благороден камък, възхитително красиви, но без никакво човешко вълнение. Ровена беше толкова отчаяна, че започна да си мечтае за прояви на презрение и изблици на гняв.
С всеки час Гарет все повече се превръщаше в мрачния лорд на Карлеон, когото бе видяла за първи път в Ревълууд. След пристигането им в Ардендон настроението му непрекъснато се влошаваше. Колкото по-изискана беше обстановката, толкова по-груб ставаше той. Отговаряше на всеки учтив опит за разговор с кратко изръмжаване или със саркастична забележка, която обиждаше човека насреща му, преди да е разбрал, че е само пионка в играта му. Ако наранените чувства можеха да предизвикат смърт, рицарската зала на Блейн щеше да се напълни с трупове.
На масата Гарет зае място близо до Блейн. Ровена седеше в другия край между една закръглена дама и похотливия й син. За нещастие тя забеляза веднага, че Гарет беше единственият рицар, който няма до себе си дама. Лейди Алис делеше вниманието си между Блейн и Гарет, пиеше от чашата на Блейн и похапваше захаросано грозде от чинията на Гарет. Когато случайно улавяше погледа на Ровена, Гарет я поглеждаше, сякаш се опитваше да си спомни коя е, и бързаше да извърне глава, сякаш намереният спомен му беше неприятен.
Ровена мачкаше опечената в мед круша в чинията си, докато я направи на пюре. Когато лейди Алис стана да танцува, тя се възползва от случая и хукна да заеме мястото й.
— Добър вечер, сър Гарет. Надявам се, че печеният фазан ви хареса.
— На моята възраст не са ми останали много зъби — отвърна хладно той. — Но крехкото месо може да се смели и с небцето. Още не съм ви намерил съпруг — ако това е причината, поради която ми досаждате. Но ми се струва, че пъпчивият младеж до вас е подходящ. Мисля, че майка му още го повива в пелени.
Ровена се усмихна очарователно и изсъска в лицето му:
— Престани да се държиш отвратително. Не бъди жесток. В крайна сметка идеята да ме продадеш на друг мъж беше твоя.
Гарет се опря на лакти и се престори, че не е чул обвинението й. Грацията му беше заплашителна като на змия. Ровена се почувства като сива мишка, чакаща змията да я погълне. Любопитните погледи на гостите лепнеха като мазни пръсти по кожата й. След като бе дошла при него, щеше да бъде груба обида, ако не й предложеше нещо от чинията си. Гарет отхапа парче наденица и й подаде останалото.
— Ще позволите ли да ви изкуша?
Ровена преглътна острия отговор, който напираше на езика й, и посегна към наденицата, но той я отдръпна.
— Позволете на мен. Една дама не бива да цапа крехките си пръстчета.
Наведе се към нея с парчето наденица между палеца и показалеца. Ровена я помириса с наслада. Празният й стомах изръмжа като звяр — а Ровена беше смятала, че го е укротила завинаги. Стана й неловко.
Само че звярът събуди още едно чувство — гняв. Щом Гарет искаше да играе, и тя щеше да играе. Устните й се разделиха в свежа усмивка.