— Как бих могла да устоя на любезността ви, сър?
Тя пое с устни парченцето наденица и уж случайно облиза пръста на Гарет. Остана със сведена глава, облиза внимателно сока от месото и задържа пръста му в устата си. Кожата му имаше лек вкус на ръкавиците му.
Устните му се отвориха, но от тях не излезе нито дума. Ровена го погледна крадешком и видя, че очите му бяха устремени към устата й, пленници на усещането за влага и мекота. Тя се усмихна вътрешно. В кръвта й запулсира триумф. Как бе успяла да го хване в собствения му капан.
Тя му кимна и се надигна. Усмихна се за сбогом и на бузата й се появи прелестна трапчинка.
— Беше прекрасно — пошепна тя. — Нямате ли и малко сирене, чичко…
Гарет вдигна влажния пръст до устните си.
— Не.
Капанът щракна с кадифена въздишка и Ровена разбра, че нейната глава беше още вътре. Напълно забравил любопитните зрители, Гарет се наведе и я целуна по устата. Съпротивата й се стопи като захарна къщичка под слънцето. Победата му беше кратка, но убедителна.
Гарет се отдели от нея и тя се опря с лакът на чинията му, за да не загуби равновесие. Смачка парче сладкиш и по полата й покапа мед.
Гарет се надигна и направи безупречен поклон.
— Желая ви приятни сънища, милейди. — Когато се запъти към стълбата, Алис се извини и напусна танцуващите, за да го последва. Триумфалният поглед, който хвърли към Ровена, бе забелязан от всички гости.
Късно след полунощ Ровена лежеше на мекия дюшек и се вслушваше в тихото похъркване на Марлис. Сребърният диск на луната се подаваше през тесния отвор на прозореца.
Тя копнееше за Гарет и изпитваше почти физическа болка, която й вдъхваше страх. По-страшна от болката обаче беше тревогата, че ако отиде при него, може би няма да го намери сам.
Ровена отметна тънката завивка и се надигна. Какво беше по-лошо — да лежи тук сама и разкъсвана от болка или да отиде в стаята на Гарет и да намери в леглото му надменната лейди Алис? Не можа да вземе решение. Най-после хъркането на Марлис я приспа. Събуди се само веднъж и забеляза, че завивката беше вдигната до брадичката й и подпъхната отстрани. Сгуши се в топлото гнездо и си каза, че сигурно е сънувала утешителната целувка по челото. Леглото на Марлис беше празно.
Блейн вдигна дългия си крак на облегалката на стола и наложи на лицето си добродушна усмивка, докато хората от околните села минаваха покрай него и го даряваха с традиционните яйца, които символизираха края на пролетните пости и началото на великденските празници в Ардендон.
Една красиво изплетена кошница привлече вниманието му и той надникна вътре.
— Господи, яйца! Какво оригинално хрумване! Само ти ли се сети?
Селянинът се ухили с беззъбата си уста и кимна в знак на съгласие. Блейн посегна към кожената кесия на колана си. Извади сребърна монета и я хвърли високо във въздуха. Среброто блесна на слънчевата светлина, падна със звън на каменния под и се търкулна под масата. Селянинът се отпусна на колене и я затърси трескаво.
Блейн изчака мъжът да прибере монетата и да се оттегли и връчи кошницата на един от ухилените си пажове.
— Какво вони повече, селяните или яйцата? — пошепна той на Гарет.
— Селяните — отговори разсеяно Гарет и също вдигна крак на облегалката на стола. Вниманието му бе привлечено от група кикотещи се слугини, които местеха дългата маса към стената. Те го поглеждаха често-често през рамо и криеха зачервените си лица в престилките. През дългите идилични седмици с Ровена в Карлеон той беше забравил какво бе да се боят от него или да му се подиграват и сега се почувства зле. Пръстите му се впиха в тапицираната облегалка.
Блейн беше разтегнал устни в любезна усмивка. Само лекото издуване на ноздрите издаде отвращението му, когато в залата влезе сбръчкана старица, чиито стъпала бяха увити в кравешка кожа. В мига, когато тя се обърна да си върви, той хвърли кошницата й на друг паж, убеден, че момчето ще използва яйцата, за да обстрелва всички хлапаци, осмелили се да се подиграят с ниския му произход.
Блейн подсвирна изненадано, когато пред стола му се появи непознато лице. Гарет също се изправи. Момичето беше на не повече от тринайсет години. Русата коса, още доста тънка, падаше по лицето му. Нослето му беше украсено с черна ивица. Въпреки това косо разположените очи и пълните устни обещаваха, че един ден ще стане истинска красавица.
Момичето направи несръчен реверанс. Езикът му се удряше неспокойно в един разклатен зъб на долната челюст.
— Яйца, сър Блейн. Мама ви ги изпраща за Великден — пошепна срамежливо то.