Блейн помилва бузата му.
— Бог да благослови добрата й душа. — Обърна се към Гарет и попита полугласно: — Какво ще кажеш да отведа малката горе и да й покажа един истински празник? Ще дойдеш ли с мен?
В друго време предложението на Блейн щеше да предизвика у Гарет само гняв. Сега изпита отвращение.
— Твоите гости може и да са убедени, че съм дълбоко покварен, но никога не бих изнасилил дете, което носи великденски яйца. Никога.
Блейн изпухтя обидено.
— Лицемер. Това дете не е много по-младо от онова, на което се наслаждаваш. Освен това никога не ми се е налагало да прибягвам до насилие. Може и по друг начин.
Момичето местеше смутен поглед от Блейн към Гарет и очевидно не разбираше нито дума от бързия им френски. Блейн навлажни показалеца на дясната си ръка и внимателно изтри мръсотията от нослето му.
— Не би ли искала да се изкъпеш, малката?
— Не. Не иска. — Гарет извади от кесията си три сребърни монети и ги пъхна в шепата на момичето. После го бутна към вратата. — Върви си вкъщи — каза меко той. — И не идвай повече. Нито следващата година, нито по-следващата.
Момичето отново направи реверанс, стисна здраво монетите и хукна към вратата. На излизане му хвърли през рамо сладка усмивка. Очевидно бе забравило Блейн.
Господарят на Ардендон хвърли кошницата с такава сила зад гърба си, че едно от боядисаните яйца се удари в челото на пажа.
— Какво ти става, Гарет? Сигурно си представяш как твоето малко момиче ще попадне в леглото на някой похотлив господар? Как смяташ да й намериш съпруг, когато единственият ти сватбен подарък за нещастника ще бъде кама в гърлото му?
Гарет се облегна назад в стола си и затвори очи.
— Прекалено дълго си бил в компанията на Мортимър. Станал си много раздразнителен.
— Много добро обвинение от устата на човек, който има темперамента на дявола. Да не би да си дошъл в Ардендон само за да тероризираш гостите ми и да хвърляш тъмната си сянка върху нашата радост? Мрачната ти физиономия може да е привлекателна за дамите, но аз намирам, че съмнителното й очарование бързо отслабва.
Гарет отвори очи и на устните му заигра усмивка.
— Ти се сърдиш, защото миналата нощ Алис дойде първо при мен, преди да дойде при теб.
— Което не й донесе нищо. Аз не съм глупак, Гарет. Когато се вмъкна в леглото ми, тя не носеше твоята миризма.
— Но ти нямаше да я отпратиш даже и да ти беше замирисала на мен, нали?
Още преди да е изрекъл думите докрай, Гарет си пожела да беше ги преглътнал. Блейн се изправи. Лицето му побледня, чертите му се изкривиха — Гарет много добре помнеше този израз от детските им години. Точно в този момент на стълбата се появи Ровена, загърната в облак от лилаво копринено кадифе, и очите на Блейн се присвиха. На устните му заигра зловеща усмивка.
— Блейн, аз… — започна примирително Гарет.
— Спести си извиненията. И аз щях да съм в лошо настроение, ако любовницата ми спеше в стаята на сестра ми. Особено ако сестра ми се казва Марлис.
Убеден, че стрелата му е улучила точно в целта, Блейн прекоси залата и предложи ръката си на Ровена. Гарет стисна толкова силно облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Надигна се, но пътят му бе препречен от дрипава фигура, която връхлетя в залата и блъсна един от пажовете.
Момчето се изправи на крака, но отново бе повалено на пода, когато след първата фигура дотича втора и изрева:
— Крадец! Веднага ми върни яйцата! Жалък крадец!
Едното око на преследвача беше скрито под черна превръзка, но в другото светеше жажда за убийство. Той размаха тоягата си и Гарет видя, че на мястото, където трябваше да е малкият му пръст, имаше само черен чокан. Ровена отстъпи крачка назад, когато първият мъж се хвърли по лице пред краката на Блейн и падна точно върху чувала, който стискаше в ръцете си. Чу се силен шум от трошене на черупки.
Дрипавият мъж се вкопчи в ботуша на Блейн.
— Милост, милорд! Умолявам ви да отсъдите справедливо. Исках да ви поднеса даровете си, но точно пред вратата ви този крадец и убиец се нахвърли върху мен.
Вторият мъж се изправи, олюлявайки се. Гарет сграбчи косматата му китка, преди да е размахал тоягата си и да е опръскал полата на Ровена с мозъка на другия.
Селянинът се разяри още повече и посегна да удари нападателя, но като видя, че го държеше рицар, свали тоягата и с уважение сведе глава.
— Този е жалък лъжец, милорд — обясни почтително той. — Аз стоях отвън и чаках реда си, когато този негодник изтръгна чувалчето от ръцете ми и побягна. Аз ви познавам, откакто бяхте малко момче, сър Блейн. Може да съм женкар и да обичам играта на зарове, но не съм лъжец. — Той вдигна тоягата си. — Позволете да му пръсна черепа.