Выбрать главу

Блейн вдигна ръка.

— Не, Джак. Остави това на мен. — И добави с приглушен глас: — Дълг на твоя господар е да въздаде справедливост.

Гарет извъртя очи. Мъжът на пода обсипа ботушите на Блейн с целувки.

— Изчезвай, Джак — заповяда приятелски Блейн. — Преди да осъдим този човек на смърт, трябва да открием какво го е накарало да открадне. Освен това иде Великден — добави той и хвърли многозначителна усмивка към Ровена.

Като чу заплахата да увисне на въжето, крадецът отново запълзя по корем пред Блейн. Когато стигна до Ровена и започна да целува полите й, отново се чу шум от чупене на яйца. Гарет неволно се запита дали пък Блейн не беше платил на мъжа за това ужасяващо представление.

— Умолявам ви, милейди — захленчи селянинът. — Кажете една добра дума за мен на своя милостив съпруг. Оставам в краката ви, милейди, защото съм уверен в съчувствието ви. — Той се вкопчи в полата на Ровена и вдигна глава.

Промяната в изражението на Ровена веднага предупреди Гарет да внимава. Очите му се разшириха от изненада, когато тя изтръгна полата си от ръката на мъжа и го изрита по пръстите с такава сила, че той изрева задавено и политна назад. Блейн зяпна смаяно, когато Ровена продължи да рита молителя и да го тъпче, сякаш беше паяк, излязъл изпод стенния килим.

— Ще ти дам аз на тебе милост — съскаше Ровена. — И гостоприемство. Ще ти окажа същата милост, която ти оказа на мен, когато дойдох пред портата ти умираща от глад и помолих за убежище.

Гарет хвана мъжа за яката и го издърпа по-далеч от побеснялата Ровена. Мъжът се обърна и го погледна в лицето. Забравил благородния мотив, който го бе накарал да го спаси от Ровена, Гарет го удостои с хладна усмивка.

Когато застана между усмивката на Гарет и святкащите от гняв очи на Ровена, Линдзи Фордис се обърна безпомощно към Блейн:

— Обесете ме, сър. Моля ви.

20

— Ровена, не си ли прекалено сурова с чичо Линдзи?

Ровена зарови лице във възглавниците и стисна ръце в юмруци. Чия ли беше идеята да изпрати Ъруин да говори с нея? Само Марлис или Гарет бяха способни на подобна подлост.

— Остави ме на мира — изсъска тя и изхълца тихо. — Дано Блейн да го обеси.

Ъруин прибра косата й назад и погледна загрижено зачервеното й носле.

— Положението не е толкова лошо. Сър Гарет се застъпи за него, а той е могъщ защитник. Да знаеш само какво направи за него. Имах чувството, че ще му даде дори дрехите от собствения си гръб. Само ако можеше да видиш баща си, Ровена. В момента седи в залата, облечен като крал, и забавлява сър Гарет със сърцераздирателни истории за ударите на съдбата, които е понесъл.

— Тогава се надявам сър Блейн да обеси Гарет.

Ъруин въздъхна и сложи ръка на тила си.

— Странно е, нали — ако всичко вървеше, както трябва, сега двамата щяхме да споделяме това легло.

Последната забележка стигна до ума на Ровена. Тя скочи от леглото, свлече се по стената и обви с ръце коленете си. Ъруин вдигна рамене.

— Мисля, че така е по-добре. След като сме братовчеди, децата ни сигурно щяха да се раждат с четири ръце или слабоумни.

— Или тлъсти — добави злобно Ровена. Ъруин само се усмихна.

— Чуй, Ровена. Чуй само какво пропускаш.

Той наклони глава и се вслуша. Залата долу се тресеше от смях. Гръмнаха барабани, последвани от сладките звуци на обой и песента на лютня.

Ровена разтърка подутите си клепачи. Имаше чувството, че под клепачите й има пясък.

— Няма да го направя. Няма да сляза долу, преди да мине Великден или баща ми да се махне — все едно какво ще стане първо. Не понасям да го виждам как си шепне с Гарет. Ужасно е, че Гарет го посрещна с добре дошъл, като че е собственият му изгубен баща, завърнал се у дома след дълго отсъствие. Бедният татко. Сигурно няма да забележи, че Гарет му е отсякъл главата, докато не я сложи под мишницата му.

Ъруин се просна напреки на леглото и опря брадичка в ръцете си.

— Сър Гарет непрекъснато задава въпроси на чичо Линдзи. Говориха даже за годежа ти.

— Сигурно вече са намерили някой треперещ от слабост старик, за да ме сгодят за него?

— Назоваха няколко имена.

Ровена сведе глава към пода. На лицето й се отразяваха най-различни чувства. Когато погледна братовчед си, очите й бяха по-скоро тъмносиви, отколкото сини.

— Може би все пак трябва да сляза, за да разбера дати Гарет наистина има намерение да се отърве от мен.

Ъруин я потупа окуражително по рамото.

— Правилно, Ровена. — Скочи от леглото и добави: — Ако решиш да пратиш всички по дяволите, аз съм готов да се оженя за теб. Въпреки всичко.