След като братовчед й си отиде. Ровена се наведе над легена и изми парещите си очи със студена вода. С мокро лице коленичи пред раклата и вдигна капака. Докато ровеше вътре, коприненият воал от ковчежето на Гарет падна на пода. Тя го взе, погледна го втренчено и решително го пъхна в деколтето на роклята си.
Щом Гарет беше приел баща й в Ардендон като добър приятел, значи имаше сериозна причина за това. Тогава тя също щеше да го поздрави с добре дошъл, но той беше длъжен да й отговори на няколко въпроса.
Гарет отново разклати виното, останало на дъното на чашата, и се вгледа с усмивка в скучаещото си изражение. Той опъна устни, изпробва ново изражение и неохотно се заслуша в опитите на Линдзи Фордис за пети път да го забавлява с историята за злощастната съдба, която го бе довела в краката на Ровена. „Пълзящ по корем“ — добави на ум Гарет. Принудителната усмивка изглеждаше много грозна. Той се отказа да се усмихва и изпразни чашата си, наслаждавайки се на тръпчивия вкус. Фордис изпи на един дъх шестата чаша бургундско и зачака одобрителното кимване на събеседника си, за да продължи да говори.
Кръглите сини очи, които му напомняха за очите на Ровена, бяха кръвясали. В ъглите на пълните му устни се събираше слюнка. Щом този човек беше толкова глупав, че да приеме фалшивото съчувствие на Гарет за чиста монета, беше истинско чудо, че Ровена не се е родила слабоумна.
Не, Ровена в никакъв случай не беше слабоумна. Все още усещаше пробождането, което му причини нараненият й поглед, когато спаси баща й от грубото посрещане.
Фордис продължи измислената история за бясната мечка, която го нападната в гората и го ограбила. Спрял в Ардендон, за да помоли за малко храна, но истинската му цел била Карлеон. Новината за щастието на дъщеря му стигнала до ушите му и веднага тръгнат на път, за да сподели радостта й. Гарет ритмично почукваше с пръсти по издраскания плот на масата, докато Мортимър свиреше на лютнята си сърцераздирателна мелодия. Трябваше да знае, че късметът на Ровена веднага ще измъкне Фордис от дупката му и ще го доведе в Карлеон — не слуховете за лошото му отношение към нея. Беше глупак да мисли нещо друго.
Танцуващите двойки се хванаха за ръце и се понесоха покрай масата им като вихрушка от цветове. Марлис подскачаше весело между мъжете и жените и ги блъскаше грубо. Ъруин я следваше и постоянно се спъваше. Блейн и лейди Алис танцуваха в средата и стройните му ръце пускаха нейните само когато трябваше да изръкопляскат в такта на барабана.
Фордис сложи големите си ръце на масата и Гарет неволно го оприличи с огромно бебе. Уплашен, че ще отслаби бдителността си, ако се зазяпа в пъстрата вихрушка от веещи се в ритъма на музиката поли, Гарет взе гарафата и наля още вино и двете чаши.
В този миг на стълбите се появи Ровена и виното в чашата му преля. Наситеночервеното копринено кадифе на роклята й беше набрано под бюста и стегнато със златен шнур. Косата й беше грижливо сплетена и плитките бяха събрани на тила със златни гребени. За разлика от бледите лимонови и светлосини цветове на танцовата площадка, Ровена пламтеше като рубин в златен обков.
Гарет скочи и изруга ядно, когато виното опръска коленете му. Изтри панталона си и се запъти към нея. Появата на Ровена беше отклоняване на вниманието, което не можеше да си позволи, ако искаше да изтръгне истината от баща й.
— Ровена, ангел мой!
Фордис се хвърли към дъщеря си, но спря насред движението, когато сините петна по ръцете му напомниха, че поздравът й за добре дошъл не беше особено сърдечен. Гарет се възползва от случая и го бутна обратно в стола му.
— Татко!
Гостите проследиха смаяно как прелестната любима на мрачния лорд слезе вихрено по стълбата, влачейки след себе си дългите разцепени ръкави. Кадифето се увиваше около краката й като лъскава змия. Тя избягна умело Гарет и се хвърли в прегръдката на баща си.
Линдзи Фордис се стресна, но когато Ровена целуна нежно оредялата коса на темето му, разбра, че това не беше нов удар, и я притисна до гърдите си. По зачервените му бузи потекоха пиянски сълзи. Гарет осъзна, че каквито и пороци да имаше, с една част от себе си Линдзи Фордис обичаше искрено единствената си дъщеря. Ръцете му се свиха в юмруци. Не можеше другояче, освен да се чувства измамен при вида на двамата, опрели буза о буза, русите коси образували златен облак. Изпита чувството, че духът на Илейн ще се появи, за да го подиграе за глупавата му вяра, че е възможно да разкъса връзката между тях.
Гостите изразиха одобрението си към трогателната сцена с весели ръкопляскания. Мортимър изпълни нежна балада. Когато погледът му срещна този на Гарет, двамата си размениха безмълвно послание и Мортимър склони русата си глава в едва забележим знак на съгласие.