Блейн изникна зад Гарет като зъл дух.
— Не всеки ден ставаме свидетели на такива трогателни срещи между баща и дъщеря. Прекрасно, нали?
— Просто не съм на себе си — отговори язвително Гарет.
— Скъпи, скъпи татко — изхълца Ровена, — умолявам те да ми простиш лошото държание отпреди малко. Бях сърдита и не осъзнавах какво правя. — Тя приглади жакета му, бръкна в деколтето си и извади копринена кърпичка, с която попи сълзите му. — Когато се оттеглих в стаята си, размислих над поведението си и се ужасих от проявената несправедливост. Аз съм твоя дъщеря и нямам право да те съдя. Моля те, кажи, че ми прощаваш. Иначе ще умра, това е сигурно.
Фордис се оригна щастливо и я потупа по дупето.
— О, миличка, знаеш, че никога не съм могъл да се сърдя дълго на скъпото си момиче. Хайде да не говорим сега за умиране. Животът е хубав. Ти си до мен, имаме и цяла гарафа с вино. — Той погледна гарафата и със смръщено чело установи, че беше почти празна. Избърса челото си с кърпичката на Ровена и продължи: — А най-доброто, дете мое, е, че твоят любезен рицар ми предложи утеха и компания за Великденския празник.
Фордис погледна сияещо Гарет. Без да обръща внимание на гневно смръщените вежди на Гарет, Ровена отново прегърна баща си.
— Бъди внимателен, татко. Неговата утеха е роза с отровни бодли. Тя заслужава повече предпазливост от враждебността на всеки друг рицар.
Фордис махна на Гарет с кърпичката.
— Винаги съм обичал това момче. Нали аз го научих да хвърля зарове.
Гарет смръщи чело. Погледът му беше прикован към копринената кърпичка, която Фордис размахваше под носа му. Посегна към нея, сякаш омагьосан от танцуващите движения. В същия момент блещукащата коприна привлече вниманието и на Фордис. Той се облегна назад и внимателно приглади гънките. После я сложи на главата на Ровена с крива усмивка.
— Много хубаво. Изглежда прекрасно на русите ти къдрици — също както в деня, когато Дунла я избродира за теб. — Преди Гарет да е успял да го спре, той вдигна чашата си, за да може Ровена да се огледа в полираното сребро.
Гарет проследи как погледът и бавно се плъзна към отражението й. Тя протегна ръка и докосна повърхността на чашата. Руса коса. Сини очи, подути от плач. Едно смешно парче коприна на главата й. Чашата отразяваше чертите й с болезнена яснота. Пред него стоеше дъщерята на Илейн Дьо Креси. Гарет спря да диша, очаквайки, че тя ще плисне виното от чашата в лицето му.
Ровена се изкиска истерично и кимна доволно на отражението си в чашата.
— О, божичко! Е, поне не ме е заровил в овощната градина.
Гарет копнееше да я прегърне, но съзнаваше, че не бива да остави Фордис да се лута сам по тъмните пътеки на спомена. Трябваше да му помогне. Това беше може би единственият му шанс. Ако можеше да изчисти името Дьо Креси, за да се ожени за Ровена, щеше да има много години пред себе си, за да измоли прошката й.
Блейн затропа нетърпеливо с крак, когато Мортимър засвири весела танцова мелодия.
— Елате, милейди. Вярвам, че баща ви няма да има нищо против, ако отпразнуваме помирението ви с един танц.
Гарет вдигна Ровена на крака и я бутна в прегръдката на Блейн. Тя беше скована като кукла.
— Още не съм свършил с баща й. Отведи я оттук.
Блейн се изсмя доволно.
— С удоволствие.
Когато Блейн изведе Ровена в средата на залата, тя вече се усмихваше сияещо. Гарет се отпусна на стола си, поглади брадата си и загрижено се запита какво ли беше замислила пак.
Линдзи Фордис разтриваше с отсъстващ вид ръцете си и се оглеждаше. Погледът му меланхолично проследи пътя на Ровена между танцьорите. Гарет го наблюдаваше с чувство, което много приличаше на съчувствие, и се надяваше, че собственият му копнеж по Ровена не е изписан на лицето му толкова ясно.
Ровена танцуваше скромно, с вродена грация. Днес никой не би предположил, че е израснала като диваче в мочурището. Като видя как Блейн притисна устни към тила й, Гарет стисна ръце в юмруци. Напрежението му не отслабна, когато Ровена изгледа сърдито Блейн и се постара да остане на разстояние от него.
Фордис вдигна препълнената чаша към устните си. Ръцете му трепереха като в треска.
— Много прилича на майка си, нали?
Гарет пое дълбоко въздух, без да смее да се помръдне. Първо си помисли, че измамната мисъл е била изказана от самия него. Фордис закима в ритъма на музиката.
— Така ли? — отзова се уж небрежно Гарет. Само трепкането на малките мускулчета около устата му издаде колко силно се вълнуваше.
Ровена и Блейн, хванати за ръка, закрачиха тържествено между двете редици танцьори към каменната стълба. Фордис остави чашата на масата, виното преля през ръба и Гарет за първи път от много време насам си припомни първото си причастие.
— Моята Алтея нямаше огъня на Ровена. Крехкостта й ми пречеше да я любя, както умеех.
— Алтея ли? — повтори слисано Гарет. Плановете му заплашваха да рухнат като къщичка от карти.
Блейн придърпа Ровена към сянката под стълбата. Двамата заспориха оживено. Ровена се обърна към масата и в очите й светна безмълвна молба.
Фордис продължаваше да дрънка.
— Ами да, скъпата ми съпруга си беше болнава още от самото начало. Трябваше да се грижа за нея. Да се жертвам. Внимавах да не остава на течение, изнасях й ведрото за къпане под слънчевата светлина. Обикновено й давах няколко месеца, за да си отпочине, преди да зачене следващия ми син, а накрая дори реших да задоволявам с други жени низките си мъжки потребности.
Гарет имаше чувството, че ей сега ще му прилошее.
— Моята Ровена обаче не беше боледувала нито един ден през живота си. Обзалагам се, че може да понесе вниманието и на най-похотливия рицар. — Той смушка Гарет в ребрата и се ухили многозначително.
Ровена сложи стройните си ръце върху раменете на Блейн и се надигна на пръсти, за да го целуне. Гарет се изправи с рязко движение и преобърна стола си.
Като видя, че Гарет стана, Мортимър веднага прекъсна песента, която изпълняваше. Барабанчиците също замлъкнаха. Танцьорите спряха.
Трубадурът наклони глава и гладките му коси заискриха под пламъците на факлите. Стройните му пръсти се плъзнаха отново по струните на лютнята и в залата зазвучаха сладките тонове на една балада, която повечето присъстващи бяха чули един-единствен път преди това.
Гарет се вцепени. Мортимър отметна дългата си коса назад и запя с ясния си тенор, непомрачен от развратния му живот, и с искреността на момчето, загубило невинността си в ръцете на рицаря, който бил най-верният приятел на баща й.