Той изпищя на екрана.
Ударѝ го пак. Ударѝ го пак.
Този път Червей във филма, изглежда, чу силните викове, защото замахна с дясната си ръка и отново халоса Чудовището. Този път по-силно. На същото място като преди.
Главата и ръцете на Чудовището се разтрепериха, сякаш получаваше епилептичен пристъп.
Зрителят Червей не можеше да повярва на очите си.
Още веднъж. Направѝ го. Направѝ го сега.
Червей нанесе на Чудовището трети и последен удар.
Похитителят изгуби съзнание и се строполи на пода. От раната в главата му капеше кръв.
Зрителят Червей сякаш полетя във въздуха, връщайки се при Червей във филма.
На осемнайсетгодишното момче не му пукаше дали Чудовището е мъртво или не. Той не провери. Грабна ключовете от джоба на панталона на мъжа и прехвърли окървавената гривна на неговата китка.
Секунди по-късно Червей отключи външната врата и излезе в един свят, който мислеше, че никога вече няма да види.
89
Файлът на ФБР, който Ейдриън Кенеди изпрати на Хънтър, съдържаше пълните показания на Червей заедно със снимката на тогава осемнайсетгодишното момче. Червей изглеждаше много по-слаб и главата му не беше обръсната като на детектив Трой Сандърс, но чертите на лицето бяха същите, особено проницателните бледосини очи. Хънтър го позна веднага щом видя снимката.
Хънтър се закашля отново и болката отново прониза мозъка му.
— Червей — повтори. — Така те е наричал похитителят, нали? Прочетох го в досието ти. А ти си го наричал Чудовището.
Сандърс отстъпи крачка назад, когато чу тези думи.
Детективът забеляза това.
— Прочел си досието ми във ФБР? — изненада се Сандърс.
— Как? Аз бях включен в Програмата им за пострадали, която е строго секретна като „Програмата за защита на свидетели“. Дори агентите на ФБР нямат достъп до нея, с изключение на няколко души на върха. Така успях да постъпя на работа в лосанджелиската полиция. — Той вдигна ръце. — Дадоха ми нова самоличност и съвсем нова, напълно легитимна биография, която би издържала на щателна проверка от всеки и навсякъде — банки, застрахователни компании, частни следователи, държавни агенции, каквото се сетиш, включително лосанджелиската полиция.
— Да бъдеш ченге е било идеално прикритие — отбеляза Хънтър.
Сандърс го погледна свирепо, но и леко развеселено.
— О, не, не, не, не. Не ме разочаровай, Робърт. Справяше се страхотно с досещането. Мислиш, че съм постъпил в полицията, за да мога да започна да убивам?
Хънтър отново пристъпи на пръсти, този път малко надясно.
— Включих се в полицията, защото искрено исках да помагам на хората. — Гласът на Сандърс стана малко по-рязък и дрезгав. — Исках да стана детектив в отдел „Изчезнали лица“, за да се опитам да помогна на хора като мен. Да арестувам похитители и убийци като Чудовището. Ти по-добре от всеки друг знаеш, че той не е единствен. Светът е пълен с изверги като него. — Млъкна и се втренчи в Хънтър. — Чудовища като мен.
Хънтър си пое дълбоко дъх и почувства болка в гърдите:
— Искаш ли да знаеш какво ме промени, Робърт?
Той вече знаеше.
— Досието ти — отговори.
Сандърс щракна с пръсти и след това посочи Хънтър с жест, който казваше: „Позна“.
— Точно така, Робърт. Досието ми. Да бъдеш ченге, особено шеф на отдел в полицията, ти дава достъп до секретна информация, която, ако бях цивилен, никога нямаше да видя. Досиета за разследвания на някои убийства и безследно изчезнали хора. Тогава полицията не го знаеше, но всичките тези досиета имаха един общ знаменател. Искаш ли да отгатнеш кой беше този общ знаменател, Робърт?
— Чудовището.
— Чудовището — потвърди Сандърс. — И онова, което открих в тези досиета, ме промени завинаги. Знаеш ли какво е то?
Хънтър мигна, мълчаливо отговаряйки „не“.
— Седем пъти, Робърт. — Убиецът присви очи. — През шестте години, докато бях заключен в онази отвратителна килия, лосанджелиската полиция и ФБР са разпитали Чудовището седем пъти. СЕДЕМ ПЪТИ. — Той изкрещя последните две думи в лицето на Хънтър и от устата му се разхвърчаха слюнки.
Хънтър се дръпна, но беше късно.
Сандърс дишаше тежко и изричаше думите през стиснати зъби:
— Аз бях само едно момче, когато ме отвлякоха, Робърт. На единайсет години. Бях интелигентен. Имах бъдеще. А в продължение на шест години онова момче беше изнасилвано и пребивано всеки ден, сякаш не бях нищо повече от парче развалено месо.
Сандърс отстъпи крачка назад, сграбчи ризата си с двете си ръце и я разкъса. Копчетата се разлетяха високо във въздуха и после отскочиха в бетонния под.
Въпреки болката и умората Хънтър отвори широко очи от изумление. Торсът на Сандърс беше осеян с белези — някои малки, други големи, трети огромни. Много от тях не бяха заздравели добре и изглеждаха твърди и грапави. Други приличаха на грамадни шевове.