Сандърс се обърна. Гърбът му беше още по-зле.
Хънтър запази мълчание.
— По време на онези шест години те са имали седем възможности да сложат край на мъките ми. СЕДЕМ. — Сандърс започна да крачи напред-назад пред Хънтър. Очите му като че ли се напълниха със сълзи, които обаче не потекоха по лицето му. Червей все още удържаше на обещанието си. Гласът му стана плътен и още по-дрезгав. — Седем пъти, Робърт. Полицията и ФБР са гледали в очите на чистото зло по седем различни повода, в очите на един абсолютен маниак, и пак не са видели чудовището в него. — Той престана да крачи. — Те трябваше да са най-добрите в професията си. Експертите.
В паметта на Хънтър изплува параграф от първото писмо на Сандърс до кмета Бейли.
Тези агенции би трябвало да са елитът на най-добрите. Експерти, които трябва да разпознават хората и да различават доброто от злото. Истината обаче е, че те виждат само онова, което искат да видят. И проблемът с това е, че докато те се правят на слепи, хората страдат… изтезават ги… и умират.
Другият мъж отново започна да крачи.
— Те можеха да ме спасят от кошмара, Робърт. Можеха да ми попречат да се превърна в онова, което съм сега. Можеха да спасят всичките онези жени. Можеха да спасят всичките тези жени!
Хънтър разбра, че той говори за жертвите, погубени от него.
— През онези шест години той уби трийсет и три жени. И ме накара да ги гледам как умират. Накара ме да запомня имената им.
Хънтър си припомни досието, което беше прочел преди няколко часа. Червей беше завел полицията в скривалището на Чудовището, което беше арестувано и бе признало за повече от шейсет убийства. Той беше убивал жени повече от десет години.
— Променил си се, когато си открил, че е можело да те спасят — отбеляза.
— А ти не би ли се променил? — отвърна Сандърс. — Как е възможно елитът да направи грешки, заради които да пострадат толкова много хора?
Хънтър не отговори.
— Онези жени са мъртви, Робърт. Те няма да се върнат. А моят живот беше изтръгнат от мен. — Сандърс се усмихна мрачно. — Грешките имат обратна страна, Робърт, последици. Знаеш го. Колкото по-голяма е грешката, толкова по-пагубни са последиците. Аз съм последица от грешките, които бяха направени преди двайсет и пет години. — Той разпери ръце, сякаш благодарно приемаше дар от небето. — И ето ме сега. Знаех, че ако сега се случат подобни убийства, ще се повторят същите грешки, защото хората виждат само онова, което искат да видят. Ти виждаш само онова, което искаш да видиш.
Пръстите на краката на Хънтър започнаха да се уморяват и веригата около китките му отново се впи дълбоко в плътта, блокирайки притока на кръв към ръцете му.
— И за да докажеш, че си прав, ти самият си станал Чудовището — каза Хънтър. — Тръгнал си по неговия път и си започнал да убиваш жени със същите имена, които е убил той. В същата последователност. Използвайки същите методи. Дори видеозаписите.
Сандърс отново го погледна заинтригувано. Нямаше представа, че Хънтър знае за филмирането.
— Ти не си колекционер на трофеи. Видеозаписите не означават нищо за теб. Правел си го, защото Чудовището го е правело. Дори си намерил място, скрито в дивата пустош, и си го превърнал да прилича на къщата, в която те е държал той.
— Разбира се, с някои модерни приспособления — призна убиецът. — Как мислиш, че разбрах, че ти се приближаваш към сградата по това време на нощта? — Повдигна вежди. — Навсякъде има скрити сензори.
Думите му изпълниха със страх Хънтър.
— Защо мислиш, че предната врата беше отключена, Робърт? Чаках те. Исках да влезеш вътре.
Хънтър започваше да усеща ръцете си като безчувствени буци месо.
— Но съм смаян, Робърт — продължи Сандърс. — Ти си прав. Нарочно се превърнах в Чудовището, за да докажа вижданията си. Моята гледна точка. Но не тръгнах по улиците да убивам безразборно, а започнах да съставям плана си преди години. Не исках да бързам. И планирах всичко до последния детайл. Първата жертва трябваше да е резултат от необикновено, дръзко отвличане. По този начин бях сигурен, че обаждането ще бъде до специалното подразделение на отдел „Изчезнали лица“. До мен. — Той се ухили на собствената си хитрост. — Дори успях да намеря човека, който щеше да бъде идеална изкупителна жертва, ако детективът, ръководещ разследването на убийствата, не объркаше напълно всичко. Идеалният главен заподозрян.