— Мат Хейд — каза Хънтър. — Аз съм Смърт.
— Еха! И за това ли си се досетил? — Сандърс кимна одобрително. — Добре, сега наистина съм изумен. Разбрах, че си добър още първия път, когато се срещнахме в кабинета ми, за да обсъдим случая на Никол. Ти задаваше правилните въпроси, но трябва да призная, че не очаквах да поискаш търсене на подобни похитители в миналото. Мислех, че само ще вземеш материалите и ще си тръгнеш. Твоето искане обаче ми даде идеална възможност да включа Мат в уравнението и да проведа първия си бърз тест, за да проверя колко си добър.
— Ти ми се обади и ми каза, че не си открил нищо — рече Хънтър.
— Точно така. И тогава ти си се досетил къде грешим. Търсехме само сред приключените случаи. Това наистина ме смая, Робърт. Очевидно аз вече бях прикрил всичко от самото начало. Идеята беше аз самият да предложа такова търсене на детектива, ръководещ разследването на убийството на Никол, но ти ми спести усилията. И ако не ми беше обърнал внимание на грешката с приключените случаи, аз щях да кажа, че съм размислил за търсенето, за което ти ме помоли, и ми е хрумнала тази идея.
Устата на Хънтър беше пресъхнала.
— Знаех, че се нуждая от изкупителна жертва и ми бяха необходими години да я открия, но Матю Хейд пасна като ръкавица на плановете ми — продължи Сандърс. — Но дори и най-добрите планове не биха ми предоставили името му. Това беше чист късмет. Шестица от тотото. Можеш ли да си представиш изненадата ми, когато осъзнах, че мога да направя съвършената анаграма от името му?
Той отново се изсмя гърлено и зловещо и после добави:
— Това ми предостави идеална възможност да подхвърля най-добрия си намек в бележките.
— „Уликите са в името“ — цитира Хънтър.
— Не беше ли перфектно? — похвали се Сандърс. — Улика с двойно значение: АЗ МАТ ХЕЙД и АЗ СЪМ СМЪРТ. Но в края на краищата, това не беше името или имената, за които се отнасяха уликите. Това беше гениално, смея да кажа.
— И след като разбра, че ще трябва да ни дадеш досието на Мат Хейд, ти се погрижи за него.
Убиецът изръкопляска.
— Разбира се, че го направих. Не исках да го откриете. Това би провалило всичките ми планове.
— И подхвърли онези неща в апартамента му — червената химикалка, листовете хартия и кибрита.
— Още един гениален ход, не мислиш ли? — отвърна Сандърс. — Целият случай трябваше да се проточи много дълго, Робърт, и с всяка нова жертва, която ви давах, новите загадъчни улики пак щяха да сочат към един човек — Мат Хейд. Колко отчайващо мислиш, че щеше да бъде за теб да преследваш призрак, Робърт?
Настъпи мълчание за няколко секунди и после той отново заговори:
— Но въпреки че ти наистина беше много добър, Робърт, това пак не беше достатъчно, защото направи същата фатална грешка, която беше допусната преди двайсет и пет години. Знаеш каква беше тази грешка, нали?
— Гледах те в очите и не видях нищо.
— Отново правилно. Ти и партньорът ти ме гледахте право в очите. Аз седях в кабинета ви. Вие бяхте в моя кабинет. Разговаряхме и вие пак не разбрахте. Признай.
Преди Хънтър да отговори, в стаята прозвуча електронно пиукане.
Хънтър огледа помещението.
— Те са тук — каза Сандърс и грабна двуцевката, която беше оставил върху работния тезгях, полускрит в сенките.
Хънтър го погледна разтревожено.
— Знаех, че няма да дойдеш сам, Робърт. Не си толкова тъп. Разбира се, може да си дошъл пръв, за да провериш как стоят нещата, но тежката артилерия е след теб, нали?
Хънтър въздъхна.
Сандърс се усмихна.
— Знам, че няма да изляза оттук. Но и не ми трябва. Не искам изход. Животът ми свърши, когато бях на единайсет, и в какъвто и ад да отида, ще бъде рай в сравнение с последните двайсет и пет години от живота ми. — Той освободи предпазителя на двете дула на ловната пушка. — Един куршум за теб и един за мен. Поздравления, Робърт. Ти успя да спреш убийствата. И повярвай ми, аз щях да продължа, докато някой поправеше грешките, които бяха направени преди двайсет и пет години. Но ти пак се провали. Не успя да разпознаеш чудовището в мен, когато ме гледаше в очите.
Пиукането стана по-силно и настойчиво.
— Те са вътре — усмихна се убиецът и насочи пушката към Хънтър.
Робърт се втренчи в очите му. Нямаше да му направи удоволствието да затвори очи или да отмести поглед встрани.
Вратата горе на стълбището изскърца.
Сандърс натисна спусъка.
90
Гарсия бутна вратата на мазето и в същия момент чу втори изстрел. Двата изстрела се разнесоха в много бърза последователност и прозвучаха по-силно от нормалното в затвореното пространство, сякаш избухна двойна бомба.
Той приклекна и хвана здраво оръжието си с двете си ръце. Вместо да отвърне на огъня, тъй като нямаше определена мишена, използва вратата за прикритие и зачака.