Робърт и Карлос отгърнаха на страницата.
— Как е влязъл в къщата извършителят? — попита Хънтър.
— Все още не е ясно — отговори капитанът. — Няма следи от проникване с взлом, но задната врата е била отключена. Проблемът е, че госпожа Бенет не може да си спомни дали я е оставила така. Но дори тя да я е заключила, Никол може да я е отключила по някаква причина и да е забравила да я заключи. Няма как да го потвърдим. Има и вероятност извършителят да е отворил с шперц. Криминалистите казаха, че ключалката не е разбита, но всички ние знаем, че с подходящи познания и инструменти не е трудно да отвориш врата.
Хънтър кимна и продължи да чете.
— Госпожа Бенет се обадила на полицията веднага щом приключила разговора с Никол — добави капитан Блейк. — Но докато отидат в къщата — двайсет и две минути по-късно — Никол била изчезнала.
— Има ли камери за наблюдение около дома на семейство Бенет? — попита Гарсия.
Барбара поклати глава.
— Не. Трябва да слезеш по целия път надолу по Холивуд Хилс, за да намериш някоя.
— Ами момченцето, което е гледала Никол? — попита Робърт, четейки информацията от папката.
— Джошуа, тригодишен — потвърди капитан Блейк. — Не е докоснат. Намерили са го да спи на горния етаж, както са го оставили родителите. Не е чул и не е видял нищо.
— Богати ли са родителите на Никол? — попита Хънтър.
— Съвсем не. Бащата е учител, а майката работи в квартален супермаркет.
— Значи извършителят нахлува в дом на богаташи, за да отвлече детегледачката? — учуди се Гарсия. — А не момчето?
— Колкото и нелогично да звучи, да — отговори Барбара и пак отпи от кафето си. — И това е сложният въпрос — защо? Защо да усложнява нещата за себе си? Можел е да улесни работата си, като отвлече Никол, преди тя да отиде в дома на семейство Бенет или след като си тръгне. Приближава се крадешком до нея и я отмъква. Защо да увеличава риска, като влезе в къщата и я отвлече отвътре?
Двамата детективи много добре разбираха безпокойството на шефката си. Те знаеха, че отвличането от улицата прави събирането на оставени улики и доказателства като пръстови отпечатъци, влакна, косми и други много по-трудно, да не споменаваме факта, че всичко е изложено на климатичните условия. Уликите може лесно да бъдат отнесени от вятъра, отмити от дъжда или повредени по множество други начини. Ако обаче извършителят влезе в затворено място като къща, рискът от замърсяване от трети човек значително намалява и престъпникът предоставя на полицията чиста, неповлияна от външни фактори и много по-ясно очертана зона, която да обработват.
— По една от две причини — отвърна Гарсия, поглеждайки първо Робърт, а после отново Барбара. — Или е твърде глупав, за да се досети, че ще увеличи риска да бъде разпознат, или е много самоуверен и знае, че няма да остави никакви следи.
Хънтър кимна в знак на съгласие.
— И щом е бил толкова дързък, че да яде сандвич в кухнята и да остави жертвата си да говори по телефона, преди да пристъпи към действие — продължи Карлос, — мисля, че тук не става въпрос за първата причина, нали, капитане?
Блейк изпи кафето и остави чашата на бюрото си.
— Не — отговори. — Криминалистите са оглеждали щателно къщата цели два дни. Всички отпечатъци, които са намерили, са или на семейство Бенет, или на Никол. Неизвестният извършител не е оставил абсолютно нищо.
— Включило ли се е ФБР? — попита Гарсия.
Барбара поклати глава.
— Не. Отдел „Изчезнали пълнолетни лица“ не е поискал помощ от Бюрото. Както казах, Никол Уилсън е била на двайсет години и Законът „Линдберг“1 не се отнася за нея.
Хънтър стигна до края на досието. Нямаше повече информация.
— И кога е открит трупът ѝ?
Капитан Блейк отиде зад бюрото си, издърпа най-горното чекмедже вляво и извади други две папки.
— Рано тази сутрин. Бил е оставен на полето край Международното летище на Лос Анджелис. И сякаш сценарият с влизането в къщата и яденето на сандвич не е достатъчно смахнат, ами вижте и тази щуротия.
7
Червей чакаше до металния умивалник в кухнята. Погледът му беше вперен в стария линолеум на черни и бели квадрати, който току-що беше измил, колкото е възможно по-добре. Ръцете му бяха оковани в белезници пред него. Разделяше ги тежка петнайсетсантиметрова метална пръчка, но в двата края имаше метални гривни, които позволяваха на ръцете му ограничено движение, достатъчно за да борави с парцал и четки за почистване. Дългата верига, закачена в средата на металната пръчка, беше свързана с вградената в източната стена халка. Във всяка стая в къщата имаше такава скоба, включително в банята. Червей винаги беше окован за стена, където и да се намираше. И в стените на мазето бяха вградени метални халки, но не му разрешаваха да слиза там.
1
Съгласно Закона „Линдберг“ (приет през 1932 г.) преминаването на границата на щата с жертвата на похищение се смята за федерално престъпление — Б.пр.