Две секунди.
Пет.
Десет.
Нищо. Не последваха други изстрели.
Гарсия открехна вратата още малко и надникна вътре. Пистолетът му продължаваше да търси мишена — Трой Сандърс. Той обаче видя само стълби, водещи към мазе, и дим от пушка, разнасящ се долу.
— Робърт! — извика.
Никой не отговори.
— Робърт? Там долу ли си?
Никакъв звук.
— Мамка му! — Гарсия си пое дълбоко дъх и бавно започна да слиза по стълбите. — Робърт? — извика след още три стъпала.
Никакъв отговор.
Карлос слезе още пет стъпала. Сега виждаше по-добре мазето, но димът от изстрелите и тъмните сенки правеха всичко неясно.
— Робърт? Тук долу ли си?
В помещението цареше тишина.
— РОБЪРТ?
— Тук съм, тук съм — чу се гласът на Хънтър. — Всичко е наред. Чисто е.
Гарсия не сдържа усмивката си.
Бързо слезе по последните няколко стъпала и спря. Очите му се отвориха широко от шок.
На пода, само на няколко крачки от работния тезгях, лежеше почти обезглавено тяло. От наскоро нанесената рана, течеше топла кръв.
Хънтър също беше на земята. Ръцете му бяха оковани с метална верига, изпръскана с кръв, но на пода около него нямаше кръв.
— Добре ли си? — попита приятелят му и бързо се приближи до него. — Прострелян ли си?
— Не. Добре съм — отвърна Хънтър, надигна се и седна.
Гарсия му помогна.
— Чух два изстрела — каза.
— Сандърс се прицели първо във веригата — обясни Робърт, поглеждайки нагоре към металните тръби, откъдето все още висеше част от веригата.
— Щом си жив, защо не отговори, когато те виках, по дяволите? — попита Карлос. — Помислих, че си мъртъв.
— Бях оглушал от изстрелите. Тук прозвучаха адски силно.
Гарсия се смя цяла минута.
— Мисля, че ще е по-добре да съобщим за случилото се. Докладът ще бъде дълъг.
Хънтър кимна. Не каза на Карлос, че точно преди да натисне спусъка, Червей се вгледа в очите му и прошепна: „Благодаря ти.“
91
— И той е имитирал всичко, за да е като похитителя си преди двайсет и пет години? — попита капитан Барбара Блейк, която все още беше стъписана от доклада на Хънтър.
— Да — отговори той. Китките му бяха бинтовани. — Всичко, освен да вземе някое момче в плен.
— И ако не го беше спрял, мислите ли, че щеше да отнеме живота на трийсет и три жени? — попита директорът на полицията Брако, който беше свикал това съвещание в кабинета на капитан Блейк.
— Може би повече — отвърна Гарсия. — Искал е някой да го спре. Да сложи край на кошмара му.
Брако се намръщи.
— Кошмарът не е свършил, след като е избягал преди години — обясни Карлос. — Само е започнала втората му част. — Погледна партньора си, който кимна в знак на съгласие. — Ако не го беше спрял някой, той щеше да продължи да убива. Нямаше да приключи дори ако беше стигнал до трийсет и три.
— Криминалистите все още проверяват онази къща на ужасите — вметна капитан Блейк. — Открили са видеозаписи и списък с имена на жертви. Имената в списъка са трийсет и три, но мисля, че Карлос е прав. Ако не го беше спрял никой, Трой Сандърс щеше да убие още жени.
— Никой, колкото и психически стабилен да си мисли, че е, не може да издържи шест години на такива мъчения и да се отърве невредим, още по-малко едно единайсетгодишно дете — добави Хънтър. — Травмата остава завинаги. Трой Сандърс е успял да я държи под контрол много дълго време, но когато е открил, че причината за страданията му е била небрежност, поредица от грешки, направени от полицията и ФБР, това го е изкарало от равновесие. По някакъв начин той е имал доверие на тези правораздавателни агенции, че ще го пазят и ще го поправят, когато сгреши. С всички е така. А те… — Хънтър млъкна и се поправи: — Ние не отговорихме на очакванията му и се провалихме.
Всички дълго мълчаха.
— Как откри онова затънтено място? — попита капитан Блейк. — Имотът не е регистриран на ничие име. Практически не съществува.
— Чрез джипа на Сандърс — отвърна той. — Всички превозни средства на лосанджелиската полиция имат проследяващи устройства. Щом разбрах, че Трой Сандърс е Червей, се обадих на Оперативния отдел и поисках да ми кажат местоположението на Сандърс, а след това позвъних на Карлос. Наложи се да въведа ръчно координатите в навигационната система.
— Е — каза директорът на полицията и стана. — Мога само да ви поздравя за фантастичната работа. — Той стисна ръката на Гарсия, но Хънтър вдигна двете си ръце, показвайки бинтовете.
— Съжалявам, сър.