Всъщност мазето ужасяваше Червей. Оттам се чуваха писъци — отчаяни и изпълнени със страх и болка. Писъци, каквито обсебват сънищата ти до края на живота. Червей ги чуваше от няколко дни. Женски глас, умоляващ мъжа да я пусне. Тя дори изкрещя името си веднъж. Или поне на Червей му се стори, че името ѝ е Никол.
Писъците спряха по някое време вчера. Оттогава той не я беше чувал.
Мъжът също беше в кухнята. Седеше до малката квадратна маса на няколко крачки от Червей и ядеше обичайната си закуска, която се състоеше от корнфлейкс, чаша кафе, няколко парчета сирене, сурово яйце и препечени филийки. Вниманието му беше приковано във вестника на масата до чашата с кафето. Той дори сякаш не съзнаваше, че момчето е там.
Стомахът на Червей изръмжа като объркано куче и всеки мускул в тялото му се скова. Той не трябваше да издава звук. Мъжът му го беше казал.
Очите на момчето ужасено се стрелнаха към мъжа за част от секундата и после бързо се съсредоточиха върху окованите му ръце. Въпреки че позволяваха известно движение, белезниците бяха стегнати около китките му и се бяха впили в плътта му, докато чистеше. Тънък кръг прясна кръв украсяваше всяка китка като тъмночервена гривна.
Мъжът не вдигна глава.
Стомахът на Червей изръмжа, този път по-продължително. Той не беше ял нищо от един ден. Вчера нямаше остатъци от закуската, обяда и вечерята. Момчето беше толкова гладно, че усещаше как краката му се подгъват и не го държат.
Мъжът най-после приключи със закуската и стана. Спря до вратата на кухнята и погледна хлапето.
— Тази сутрин ти провървя, Червей. — Той кимна към масата. — Не съм много гладен. Може да изядеш това.
Червей погледна остатъците от храната, но не помръдна. Беше твърде уплашен. Мъжът му беше оставил изсъхнала филийка препечен хляб, глътка кафе и три-четири лъжички корнфлейкс с мляко.
— Хайде, Червей, яж — заповяда мъжът.
Момчето се втурна към масата и треперещите му ръце се протегнаха първо към изсъхналия препечен хляб. Грабна го и веднага го напъха в устата си, сякаш ако не го изядеше достатъчно бързо, щяха да му го отнемат. Стори му се чудесен като най-вкусния препечен хляб, който беше ял.
Мъжът го наблюдаваше.
Червей грабна чашата с кафето и изпи остатъка на един дъх. Беше толкова горчиво, че лицето му се сбърчи. Той не обичаше кафе, особено без мляко и захар, но в момента би изпил каквото има.
След това посегна към купата с корнфлейкс и пластмасовата лъжица.
— Не — поклати глава мъжът. — Знаеш правилата, Червей. Никакви прибори. Използвай ръцете си като мръсно животно каквото си.
Момчето пусна лъжицата, взе купата с дясната си ръка и я поднесе към устните си, но металната пръчка между китките му правеше движенията му непохватни, и макар че успя да изсипе малко в устата си, цяла лъжица се изля по брадичката му и покапа по масата и пода.
— Изхвърляш храна, така ли, безполезно лайно? — ядосано попита мъжът и заплашително пристъпи към хлапето.
— Не, господине. Не, господине. Не, господине. Съжалявам. Съжалявам.
Момчето внимателно остави купата на масата и наведе глава към малката локва, която беше направило.
— Изближи го — заповяда мъжът. — Веднага.
Червей се наведе и доближи уста до масата. Първо изсмука млякото от повърхността, а после събра с език всички зрънца, изсипали се от купата.
— И пода също — настоя мъжът и посочи с показалец. — Изяж всичко, иначе… — Той започна да разкопчава колана си.
Детето мигновено коленичи и започна да ближе млякото от пода, а след това отново събра с език корнфлейкса.
— Искам подът да бъде какъвто беше, преди да го изцапаш. Искам да блести от чистота, разбираш ли?
— Да, господине. Ще го измия пак, господине.
— Не. Не искам да го миеш. Вече нямаш привилегията да използваш парцал. Искам да го изближеш.
Червей застана неподвижно само за момент.
Коланът го удари по гърба толкова силно, че немощните му ръце се огънаха и тавата му се удари в пода, а очите му потрепнаха.
— Неясно ли го казах, Червей? Казах, изближи… пода.
Въздухът в стаята се сгъсти от гняв.
Момчето бързо възвърна равновесието си и се отърси от зашеметяването. Без да се колебае, започна да ближе пода там, където беше разсипал корнфлейкса.
— Точно така, Червей. Хубави, дълги облизвания. — Мъжът се приближи до масата, взе чинията и изпразни остатъка от съдържанието ѝ на пода. — А сега довърши закуската си — засмя се той.
Червей не спря нито за миг и продължи да изблизва всяка капка мляко и всяко зрънце корнфлейкс от пода. След това мъжът го накара да изближе целия под на кухнята. До печката и хладилника. Когато приключи, езикът на Червей кървеше.