8
Хънтър и Гарсия разгърнаха папките за убийството, които им беше дала капитан Барбара Блейк. Те също започваха с фотография, но този път не беше портретна. Снимката показваше тялото на Никол Уилсън така както беше открито. Тя беше със сини джинси, черна тениска и светлосив суитчър с емблемата на Калифорнийския университет и със смъкнат до половината цип. Беше обута с черни маратонки. Нямаше чорапи. Беше без грим и косата ѝ изглеждаше мокра. Бретонът беше залепнал за челото ѝ. По нея, по дрехите ѝ и върху земята около трупа ѝ нямаше кръв. Не се виждаха и порязвания или други рани. Нямаше видима причина за смъртта, но Робърт и Карлос веднага разбраха какво притеснява капитан Блейк. Тялото на жертвата беше оставено да лежи по гръб на полянка със зелена трева. Ръцете бяха разперени хоризонтално, с дланите нагоре. Краката също бяха разтворени колкото е възможно по-далеч един от друг, образувайки V-образна форма. Общата представа беше за човешка звезда и именно това беше тревожното. От опит тримата знаеха, че това позициониране на трупа показва едно нещо — ритуал. А ритуалните убийци рядко нанасяха само един удар.
Следващата снимка беше на лицето на Никол в едър план Кожата ѝ беше придобила светлолилав оттенък и восъчна, леко лъскава структура. Устните ѝ бяха побелели от липса на кръвоснабдяване и въпреки че очите ѝ бяха затворени, Хънтър забеляза, че вече са започнали да хлътват навътре в черепа. Вниманието му обаче беше привлечено от охлузванията в краищата на устата ѝ и тясната ивица кожа, която започваше от ъгълчето на устните ѝ, продължаваше по бузите и се скриваше зад врата. Беше малко по-тъмна от останалата кожа на лицето и това показваше, че устата на Никол е била запушена.
Той бавно прелисти следващите няколко снимки и спря, когато стигна до онези, които показваха в едър план ръцете и краката на Никол. Кожата около китките и глезените ѝ беше охлузена и малко по-тъмна като ивицата на лицето, но белезите се открояваха много повече около глезените, и това беше малко странно. Момичето явно е било със запушена уста, завързано и държане така доста време, но неизвестно защо, въжетата около глезените, изглежда, са били много по-стегнати, отколкото онези около китките и устата.
Последната снимка беше на мястото, направена под широк ъгъл. Едва тогава Хънтър и Гарсия видяха, че трупът на Никол е бил оставен в сянката на високо дърво с големи, яркозелени, сърцевидни листа.
Робърт погледна часовника си. 7:48.
— Кога ще бъде извършена аутопсията? — попита той. — Някой предупредил ли е, че трябва да стане бързо?
Хънтър знаеше, че ако бъде открит рано сутринта, няма начин трупът все още да е на мястото. Лятната жега ще ускори процеса на разлагане и ще има сериозен риск да бъдат изгубени важни улики, ако са били оставени върху тялото.
— Да — отговори капитан Блейк. — Както знаете, чудовищните престъпления и всичко, което е за екип „Ултранасилие“, има предимство пред съдебния лекар. Доколкото ми е известно, аутопсията е начело в списъка на доктор Хоув за тази сутрин.
9
Доктор Каролин Хоув, главният съдебен лекар на окръг Лос Анджелис, за пореден път се събуди твърде рано, този път два часа преди да иззвъни будилникът.
Преди не беше така. Каролин нямаше проблеми със съня, но откакто преди година почина съпругът ѝ, с когото бяха женени от двайсет години, нощите бяха по-дълги и по-самотни от всякога.
Тя отвори очи, но не помръдна. Лежейки по гръб, Каролин се втренчи в белия таван и се замисли дали да не се помъчи да заспи отново.
„Има ли смисъл?“ — зачуди се. Съзнанието ѝ беше напълно будно. Сънят беше изчезнал и всеки опит да го върне щеше да бъде безполезен. Знаеше го много добре. Беше се опитвала много пъти преди това.
Каролин взе решение и без да губи повече време, отиде в кухнята и си направи чаша силно кафе без захар и мляко. Изкъпа се набързо, изпи още една чаша кафе, изяде малка, но здравословна закуска, и беше готова да тръгне.
По това време уличното движение не беше оживено и ѝ бяха необходими само двайсет и две минути да измине шестнайсетте километра от дома си в Западен Холивуд до Института по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд.
Тя прокара служебната си карта през четящото устройство на вратата на главната сграда и влезе във фоайето. Младият, висок и жилав служител, който седеше на рецепцията, я погледна, без до се изненадва.
— Пак ли не можахте да спите, доктор Хоув?