— Нещо такова — леко се усмихна Каролин.
— Не знам как го правите, докторе. Аз не мога да функционирам, ако не се наспя добре през нощта. Опитахте ли сок от череши или чай от лайка и лавандула? Те вършат чудеса за мен.
— Нямам проблем да заспя — обясни тя, приближавайки се до рецепцията. — Трудното е да бъда в това състояние достатъчно дълго.
Служителят кимна.
— А, разбирам. Да, и на мен ми е неприятно, когато това се случи.
— Е, какво получихме през нощта? — попита патоанатомът, докато проверяваше нещо на мобилния си телефон.
— Ей-сега ще видя. — Служителят насочи вниманието си към компютъра пред него и бързо написа нещо. — Сигурно ще се зарадвате да знаете, че нощта не е била оживена, докторе — каза той след няколко секунди. — Само десет трупа. Петима мъже, четири жени и едно дете. Смъртта на пет от тях, изглежда, е свързана с наркотици, на един се дължи на сексуална игра и четири, включително детето, са убийства.
Доктор Хоув кимна. Не беше изненадана. Тя беше главен съдебен лекар на окръг Лос Анджелис от три години и старши съдебен лекар на града от двайсет години преди това. Малко неща я шокираха, когато ставаше въпрос за насилствена смърт.
— О, почакайте — каза служителят, когато Каролин се обърна и тръгна. — Единият случай е маркиран като спешен.
Доктор Хоув се подсмихна.
— Да, обикновено са спешни. Всички искат резултатите незабавно.
— Знам — отвърна служителят и повдигна вежди. — Но тук пише, че случаят е на екип „Ултранасилие“.
Тя спря, обърна се и се върна на рецепцията.
— Коя е жертвата?
Служителят отвори файла на екрана.
— Жена на двайсет години, вече идентифицирана като Никол Уилсън. Няма видима причина за смъртта. Докарана е само преди два часа.
Доктор Хоув се замисли върху фактите. Знаеше, че детективите от екип „Ултранасилие“ ще се обадят или ще дойдат още тази сутрин и ще я търсят през час след това, докато получат резултатите. Тя бързо взе решение.
— Добре. Би ли помолил някого да закара трупа в зала номер едно?
Служителят погледна часовника на стената вляво от него.
— Сега ли ще направите аутопсията?
Обикновено когато дойдеше рано на работа, доктор Хоув се занимаваше предимно с писане на доклади.
— Това е идеята.
— Но както ви казах, жената беше докарана само преди два часа — отвърна служителят, който изглеждаше малко изненадан. — Тя не е подготвена.
Преди извършването на аутопсия трупът трябва да бъде подготвен — съблечен и после напръскан с фунгицид и щателно измит с дезинфекциращ сапун. Това задължение обикновено се изпълнява от санитарите в моргата, но смяната им щеше да започне чак след час и половина.
— Няма проблем — отговори доктор Хоув. — Аз ще подготвя трупа.
— Вие сте шефът — рече служителят и записа нещо в голям тефтер. — Искате ли асистент за аутопсията? Вероятно ще намеря някой, докато вие подготвяте трупа.
— Не е необходимо. Ще се оправя сама.
Каролин изми и дезинфектира ръцете си и отиде в зала за аутопсии номер едно. Трупът на Никол Уилсън вече беше докаран там и прехвърлен на едната от двете маси от неръждаема стомана в средата на безупречно чистия, бял линолеум на пода.
Никол Уилсън лежеше по гръб с ръце, отпуснати до тялото. Степента на следсмъртното вкочаняване и бледността на трупа поради утаяването на кръвта показваха, че по всяка вероятност трупът е бил преместен след смъртта. Младата жена не беше убита там, където беше намерена. Следсмъртното вкочаняване беше настъпило и преминало и това показваше, че тя е мъртва от повече от двайсет и четири часа. Сега чертите на лицето ѝ бяха неузнаваеми.
Доктор Хоув събу маратонките на жертвата. По ходилата и пръстите на краката нямаше порязвания, но Каролин веднага забеляза леките охлузвания и промяната на цвета на глезените — белези от завързване. След това патоанатомът махна суитчъра с емблемата на Калифорнийския университет, по който се бяха закачили тревички и пръст. Съдебният лекар сваляше дрехите от трупа и внимателно ги слагаше в прозрачни найлонови пликове за веществени доказателства, които после щеше да предаде на криминалистите за по-нататъшен анализ. Щяха да бъдат взети и кръв, урина и косми, както и проби от слюнката и от ануса.
Докато махаше суитчъра, първото, което Каролин забеляза, бяха белезите от завързване по китките на жертвата. Това не беше изненадващо, тъй като вече бе открила такива белези на глезените.
Използвайки безопасна ножица, доктор Хоув продължи да разрязва тениската на Никол Уилсън. Когато я разтвори, тя спря и очите ѝ бавно се плъзнаха нагоре и надолу по торса на мъртвата жена.