Погледът на съдебния лекар обходи безцелно стаята, сякаш се опитваше да подмине въпроса.
— Още изтезания — отговори тя. — Такива каквито не се виждат външно.
Гарсия вдигна ръка.
— Искаш да кажеш, че са били увредени и вътрешните ѝ органи? От изтезанията?
— Увреден е само един — отвърна патоанатомът. — И това най-после ни довежда до причината за смъртта, която ме озадачаваше през цялото време на аутопсията, докато не прегледах мозъка.
Думите на Каролин сякаш изстудиха още повече въздуха в залата за аутопсии.
— Мозъкът ѝ е бил увреден? — попита Карлос и погледна към главата на Никол. — Без видима външна травма? Наранен ли е черепът?
— Не, черепът е непокътнат.
Гарсия озадачено повдигна вежди.
Доктор Хоув взе два листа хартия от масата с инструментите зад нея и даде по един на детективите.
— Причината за смъртта е едем или оток на мозъка.
Карлос погледна листа и свъси чело.
— Чакай малко, докторе. Едемът не е ли някакво подуване?
— Подуването е последица от едема — поясни Каролин. — По-точно едемът е прекомерно натрупване на течност в телесните тъкани, което често причинява оток и други увреждания. Най-често се среща в краката и глезените, но може да се появи нанякъде в тялото — в белите дробове, очите, коленете, ръцете и в редки случаи, в мозъка.
— Искаш да кажеш, че мозъкът ѝ се е подул от свръхголямо количество течност? — попита Гарсия.
— Точно така.
— Каква течност?
— Собствената ѝ кръв.
13
Карлос погледна партньора си, после трупа и накрая отново доктор Хоув.
— Жертвата е умряла от прекомерно натрупване на собствената ѝ кръв в мозъка? — попита той. — И това е причинено от убиеца? Как?
— Като я е държал с главата надолу достатъчно дълго — тихо отговори Хънтър. — Това би обяснило разликата в оковите на китките и глезените. Трябвало е да бъдат по-яки, за да издържат тежестта на тялото ѝ.
— Отново правилно, Робърт — съгласи се патоанатомът, приближи се до главата на Никол и сложи ръце до ушите ѝ. — Ако разбираш процеса, не е трудно да причиниш едем на мозъка. Всичко се основава на разликата между артериите и вените. Артериите са кръвоносни съдове с дебели стени, които отвеждат кръвта от сърцето и я разнасят в органите на тялото. — Като преподавател по медицина, който изнася лекция пред студенти, Каролин посочи гръдния кош на Никол, а после отмести ръката си и разпери пръсти, докато обясняваше. — Дори когато си обърнат с главата надолу, сърцето продължава да изтласква кръв по артериите също толкова силно, както когато си в нормално положение. Кръвта се движи с голямо налягане, защото се вкарва в артериите чрез изпомпването на сърцето. Така че нагоре или надолу с главата… няма значение. Кръвта винаги се движи с една и съща сила, когато излиза от сърцето. Вените, от друга страна, са кръвоносни съдове с тънки стени, които изнасят кръвта от органите в тялото и я отвеждат обратно в сърцето, за да я из помпа отново. В тях няма налягане и те разчитат на гравитацията, инерцията и силата на съкращенията на мускулите на скелета, за да им помогнат да изтласкат кръвта обратно към сърцето. — Доктор Хоув се прокашля, за да изчисти гърлото си, и сетне продължи: — Без да има съкращения на скелетните мускули в черепа, ако обърнеш гравитацията, като поставиш някого с главата надолу достатъчно дълго време, кръвта пак ще се движи нормално от сърцето, през артериите и в мозъка, но ще спре да се движи през вените обратно към сърцето. Ето защо се получава натрупване на кръв, която влиза в мозъка, но не излиза. — Каролин замълча. Изражението ѝ стана по-мрачно. — Щом се натрупа в мозъка, след известно време кръвта започва да изтича от капилярите, да се натрупва в черепа, да увеличава налягането и да причинява оток на мозъка. И това е придружено с адска болка — в главата, ушите, очите, носа… Всяко изпомпване на сърцето се усеща като гръм, който избухва в главата. Убиецът е трябвало само да провеси жертвата за краката, нищо друго. Гравитацията свършва останалото. Той дори не е трябвало да стои повече в стаята. Налягането е продължило да се увеличава в главата ѝ, докато постепенно е довело до загуба на съзнание и накрая до смърт, когато мозъкът е сигнализирал или че дишането е спряло, или че сърцето е престанало да изпомпва кръв.
Хънтър неспокойно пристъпи от крак на крак.
— Колко време е минало, преди тя да умре? — попита Гарсия. — Колко време може да издържи човек на болката, преди постепенно да загуби съзнание и да настъпи смърт?
Каролин колебливо поклати глава.
— Това зависи от няколко фактора, Карлос. От силата и здравето на жертвата. Тази жена, изглежда, е била напълно здрава — с добър тонус на мускулите, не е пушела, със силни бели дробове, здрав черен дроб и бъбреци. Но дори ако греша, убиецът може да е удължил процеса, колкото е искал, като я е изправял, намалявайки налягането в мозъка, и после, след час и нещо, отново да я е обръщал с главата надолу.