— На кого му трябва да ходи в спортна зала? — рече Гарсия и избърса с длан челото си. Слънцето се беше издигнало високо в небето и температурата по това време на деня достигаше двайсет и осем градуса. — Само се качвай и слизай по тези пътища веднъж на ден, и ще бъдеш във форма като атлет. Погледни ме. — Той посочи лицето си. — Потя се като прасе.
Робърт спря и се загледа в децата, които се пързаляха. Те стигнаха до края на дългия хълмист път, взеха скейтбордовете си и отново тръгнаха нагоре. Изведнъж му хрумна нещо. Той бързо се върна при колата на Карлос, взе папките, които им бяха изпратили от отдел „Изчезнали лица“, и започна да ги прелиства.
— Нещо не е ли наред? — попита Гарсия.
— Търся доклада от разпитите на съседите, които отдел „Изчезнали лица“ са провели в района в началото на разследването им.
Карлос инстинктивно огледа къщата на отсрещната страна на улицата и после съседната, и след това отново насочи поглед към партньора си.
— Защо?
— Ударили са на камък, нали? — отвърна Робърт. — Никой не си спомня да е забелязал нещо необичайно в нощта, когато е била отвлечена Никол. Никакви превозни средства, които не са на местни жители. Никакви подозрителни типове. Нищо.
— Да, така е — потвърди Гарсия. — Но този път не е оживен. Ние сме тук почти от един час и видяхме само една кола, джипа с малките балерини. Изненадващо ли ти се струва, че убиецът е успял да влезе и да излезе оттук, без да го види никой?
Хънтър продължи да прелиства страниците.
— Не, но искам да проверя нещо.
Той най-после намери доклада, който търсеше, препрочете го набързо и го подаде на Карлос.
— Виж това — каза и почука два пъти с показалец по началото на страницата.
Гарсия го прочете, направи гримаса, огледа пътя наляво и надясно и после прочете още веднъж началото на доклада.
— Да му се не види — рече той. — Ще трябва отново да изпратим тук униформени полицаи.
18
Следователите от отдел „Изчезнали лица“ бяха почукали на всяка врата на Алънуд Роуд и бяха разпитали всички в къщите, включително обслужващия персонал. Никой не беше видял нищо. Но на онези хълмове това не беше учудващо.
Холивуд Хилс може и да изглеждаше спокоен квартал, но истината беше, че е по-скоро като тайно общество с негласни правила. Причината толкова много актьори и музиканти да обичат тези хълмове беше, че каквото и да се случеше там, всеки си държеше устата затворена и си гледаше работата. На тези хълмове нищо не изглеждаше прекалено. Никой, колкото и странно да изглеждаше и колкото и екстравагантно или оскъдно облечен да беше, не изглеждаше подозрителен или не на място. С годините жителите на Холивуд Хилс бяха практически свикнали да извръщат погледи.
Грешката на следователите от отдел „Изчезнали лица“ беше, че бяха разпитали хората само за нощта на отвличането.
Засега от малкото, с което разполагаха, Хънтър и Гарсия вече бяха стигнали до заключението, че убиецът е много педантичен и въпреки че е могъл да отвлече Никол от много места, той е решил да го направи от дома на семейство Бенет. Защо?
Освен че убиецът е искал да покаже колко е дързък и арогантен, очевидният отговор беше, че тъй като Алънуд Роуд е много тиха улица, това силно намалява риска той да бъде забелязан, докато извежда жертвата от къщата и я хвърля в колата си. Детективите обаче не знаеха колко неоживен е пътят, докато не отидоха там.
И убиецът явно го е проверил.
— Престъпникът трябва да е извършил най-малко една разузнавателна обиколка тук преди нощта на отвличането — отбеляза Карлос.
През три къщи вляво от тях мъж на шейсет и няколко години излезе от предната врата, носеше чанта за голф. Сложи я в багажника на мерцедес Е-класа, който беше паркиран пред къщата, седна зад волана и бавно потегли.
— Така бих постъпил аз — съгласи се Робърт, — ако исках да знам само дали пътят е оживен или не. Това обаче не е било достатъчно за убиеца. Той е твърде внимателен. Искал е да знае специфични детайли. — Посочи колата, която отминаваше. — И затова сигурно е наблюдавал пътя дни наред.
Гарсия не изглеждаше много убеден.
— Специфични детайли?
— Обичайното ежедневие — отвърна колегата му. — Всяка улица го има. Особено изключителна и трудно достъпна като тази. Всички го правим, Карлос. Придържаме се към установен ред, защото сме същества на навика. Ходим на фитнес в определен час, в определени дни отиваме да играем голф или покер, на уроци по балет или дълги разходки и така нататък. Убиецът е планирал отвличането твърде добре, за да рискува някой, който отива или се връща от йога, да го види да изнася жертвата от къщата. Той е искал да разбере режима на тази улица, рутинната ѝ практика. — Робърт се обърна към къщата на семейство Бенет. — Но искаш ли да знаеш нещо, което не е рутинно?