Разпитът трябваше да продължи не повече от два дни, но Робърт беше въвлечен в разследване, което промени живота му завинаги.
Заедно с ФБР най-после бяха приключили случая преди по-малко от двайсет и четири часа. След това Кенеди за пореден път се опита да убеди гениалния Хънтър да започне работа в Бюрото.
Робърт беше израснал като единствено дете на родители от работническата класа в Комптън, непривилегирован квартал в Южен Лос Анджелис. Майка му загуби битката с рака, когато той беше само на седем. Баща му не се ожени повторно и се наложи да работи на две места, за да се справи с отговорностите да отглежда сам сина си.
От много ранна възраст за всички стана очевидно, че Хънтър не е като другите. Той схващаше нещата много по-бързо от повечето деца. Училището го отегчаваше и възпрепятстваше. Робърт завърши шести клас за по-малко от два месеца и после, само за да има с какво да се занимава, изучи материала за седми, осми и девети клас.
Тогава директорът на училището реши да се свърже със Съвета по образованието на Лос Анджелис. След куп изпити и тестове на дванайсетгодишна възраст Хънтър получи стипендия за училището за надарени деца „Мирман“.
На четиринайсет години вече беше изучил учебните програми по английски, история, математика, биология и химия. Четирите години гимназиално образование се сляха в две и на петнайсет години той се дипломира с отличие. С препоръки от всичките си учители Робърт беше приет за студент „при специални обстоятелства“ в университета Станфорд.
На деветнайсет завърши психология с пълно отличие, на двайсет и две получи докторска степен по анализ на престъпното поведение и биопсихология. И тогава за пръв път Кенеди се опита да го наеме на работа във ФБР.
Докторската дисертация на Робърт, озаглавена „Авангардно психологично изследване на престъпното поведение“, стигна до бюрото на Кенеди. Изследването смая директора на ФБР и стана задължително четиво в НЦАНП. Оттогава и през годините Кенеди се опита няколко пъти да привлече Хънтър в екипа си. Не проумяваше защо той предпочита да си остане детектив от отдел „Убийства“ в лосанджелиската полиция, вместо да се включи в най-мощната и напреднала сила за откриване на серийни убийци в САЩ и може би дори в света. Той обаче изобщо не проявяваше интерес да стане федерален агент и отказа всички предложения, направени от Кенеди и шефовете му.
Хънтър седна зад бюрото си, но не включи компютъра. Стори му се странно, че всичко в кабинета му изглежда абсолютно същото и в същото време съвсем различно. Абсолютно същото, защото нищо не беше премествано или докосвано. Съвсем различно, защото липсваше нещо. Всъщност не нещо, а някой — партньорът му от шест години, детектив Карлос Гарсия.
Последното им разследване заедно преди наложената двуседмична почивка ги беше въвлякло в преследването на един изключително садистичен сериен убиец, който предаваше на живо по интернет убийствата си. Разследването докара и двамата до ръба на обезумяването, едва не отне живота на Робърт и постави Карлос и семейството му в ситуация, която той се закле никога повече да не се повтаря.
Точно преди почивката Гарсия разкри на Хънтър, че след завръщането си не е сигурен дали ще продължи да работи в отдел „Обири и убийства“ и специалната секция „Убийства“. Приоритетите му се бяха променили и семейството му трябваше на всяка цена да бъде на първо място.
Робърт нямаше семейство. Не беше женен и нямаше деца, но напълно разбираше притесненията на партньора си и беше сигурен, че каквото и решение да вземе Карлос, то ще бъде правилно за него.
Специалната секция „Убийства“ на лосанджелиската полиция беше елитен отдел, създаден да разследва серийни, сензационни убийства и други случаи на насилствена смърт, които изискваха време, опит и знания. Поради специалността му, психология на престъпното поведение, Хънтър оглавяваше едно още по-специализирано звено в специалната секция. Всички убийства, извършени с изключителна жестокост и/или садизъм, бяха определяни от отдела като „ултранасилие“. Хънтър и Гарсия бяха в този екип и Карлос беше най-добрият партньор и приятел, който някога бе имал Робърт.
Хънтър най-после се наведе и протегна ръка към копчето за включване на компютъра, но преди да успее да го натисне, вратата на кабинета се отвори и вътре влезе Гарсия.