Белият лист хартия в пликчето имаше ръб в средата, където беше прегънат на две. Също като в бележката, намерена в гърлото на Никол Уилсън, думите бяха написани на ръка, но този път не с кръв. Убиецът беше използвал червена химикалка.
Хората в този град имат доверие на правораздавателни органи като лосанджелиската полиция и понякога дори на ФБР, за да ги пази в безопасност, да помага на онези, които не могат да си помогнат сами, да ги поправя, когато са сгрешили, да ги защитава и да търси правосъдие на всяка цена.
Тези агенции би трябвало да са елитът на най-добрите. Експерти, които трябва да разпознават хората и да различават доброто от злото. Истината обаче е, че те виждат само онова, което искат да видят. И проблемът с това е, че докато те се правят на слепи, хората страдат… изтезават ги… и умират.
Ето защо имам един въпрос. Ако някой от тези така наречени експерти застане лице в лице с някой като мен и ме погледне в очите, ще види ли истината в мен? Ще види ли какъв съм станал или няма да успее?
Жената на снимката със сигурност го видя. Почувства го върху плътта си.
И преди да изгрее слънцето утре, някой друг също ще го види и почувства. И повярвайте ми, това, което преживя тя, е нищо в сравнение с онова, което предстои, освен ако така наречените експерти не ме спрат.
Е, ще го направят ли?
ЗАЩОТО АЗ СЪМ СМЪРТ.
— Господи — възкликна Гарсия, след като прочете бележката два пъти.
— И от онова, което ми разказахте дотук — добави капитан Блейк, — може да бъдем сигурни, че този човек не блъфира.
В стаята настъпи мълчание. Карлос го наруши пръв:
— Не разбирам защо на кмета? В бележката се споменава за правораздавателни агенции като ФБР и нас, които нямат нищо общо с канцеларията на кмета. И щом Бейли не познава Никол Уилсън, защо ще му изпраща снимката ѝ и бележката? Защо убиецът не ги е изпратил направо тук, в Главното управление на полицията, или на директора Брако?
— И аз си задавам същия въпрос — каза капитан Блейк. — И при съвременните технологии защо ги е изпратил по пощата, а не с имейл?
— По две причини — отговори Хънтър, чието внимание все още беше приковано в бележката. — Ако убиецът ги беше изпратил с имейл, нямаше да има гаранция, че кметът ще ги получи. Подобни неща може лесно да бъдат автоматично маркирани като спам или реклами от някоя защитна програма и да бъдат напълно пренебрегнати, без никой да ги отвори. Убиецът не би поел този риск.
Барбара кимна в знак на съгласие.
— А втората причина?
— Ефектът на шока. Достоверността. Да види написана на ръка, автентична бележка и моментална снимка, две осезаеми, материални неща, които кметът може да държи в ръката си, нанася много по-силен удар от нещо, което може само да види на екрана на компютъра си. Това прави заплахата много по-реална. Това е и причината убиецът да използва моментална вместо обикновена снимка.
Гарсия кимна.
— Снимка, изпратена с прикачен файл, може да е изменена с Фотошоп до последния пиксел, докато моменталната снимка не може да се пипне. Както каза Робърт, това придава достоверност на убиеца.
— Добре — съгласи се капитан Блейк. — Но защо ще ги изпраща на кмета?
— Настойчивост — отвърна Хънтър. — Ако пакетът, беше пристигнал направо тук, в Главното управление на полицията и в твоя кабинет, ти щеше ли да уведомиш директора Брако или кмета?
— Не, разбира се.
Робърт кимна.
— А ако пратката беше отишла направо в кабинета на директора Брако, мислиш ли, че той щеше да информира кмета?
Барбара разбра логиката на Хънтър.
— Не — съгласи се тя. — Не е необходимо да безпокои кмета. Но като я изпраща на кмета, при това няколко седмици преди изборите, задействайки паническа верижна реакция по йерархията, кметът, който е вманиачен по безопасността на гражданите, предава проблема на директора на полицията, който го съобщава на мен.
— Както казах, този човек има изключително самочувствие и иска да играе, но държи да е сигурен, че играе срещу правилните опоненти. Както е написал в бележката си — елитът на най-добрите, защото според него той не заслужава нищо по-малко. Ангажирането на кмета ще гарантира, че извършителят ще получи каквото иска.
— Е, провървя му — каза капитан Блейк и отиде зад бюрото си, — защото се предполага, че вие двамата сте най-добрите, с които разполагам.
24
Нощта вече беше сменила цвета на небето, когато Шарън Барнард отвори вратата на къщата, която споделяше с Том Хобс във Венис, в западната част на Лос Анджелис. Днес тя беше работила на обратния полет от Международното летище на Лос Анджелис до Канзас Сити, по време на който в продължение на три и половина часа в двете посоки бе издържала на порой от евтини свалки и тъпи анекдоти, всичките от един дебел бизнесмен, който миришеше на евтин одеколон и неуспешно се опита да скрие венчалния си пръстен и халката.