— Не. Съквартирантът на жертвата е открил трупа — отговори той и кимна към черно-бялата патрулна кола, паркирана на алеята. Предната пасажерска врата беше отворена. На седалката седеше висок слаб мъж, който изглеждаше на трийсетина години. Беше стъпил на земята, сложил лакти на коленете си и закрил с ръце лицето си. Късата му, тъмнокестенява коса беше разрошена. Беше облечен с униформа на стюард. Бялата му риза и тъмносиньото сако бяха изпръскани с кръв. — Името му е Томас Хобс — продължи сержант Перес, четейки от тефтерчето, което беше извадил от колана си. — Двайсет и три годишен. Роден и израснал тук, в Лос Анджелис, Помона Вали. Наемател е на къщата заедно с Шарън Барнард, която според господин Хобс — и той основава извода си единствено върху бижутата на нея — изглежда, е жертвата. И двамата работят в „Американ Еърлайнс“.
— Чакайте малко — прекъсна го Гарсия. — Как така изглежда, че е жертвата?
Карлос беше висок метър осемдесет и пет, а Перес — метър шейсет и пет. Сержантът трябваше да погледне нагоре, за да срещне погледа на детектива.
— Ще разберете, когато влезете вътре.
Гарсия отправи разтревожен поглед към партньора си.
— Господин Хобс е отсъствал ден и половина — обясни сержант Перес. — Тази сутрин е бил главен стюард на полет от Сан Франциско до Лос Анджелис. Не се чувствал добре и след като кацнали, решил да остави колата си на Международното летище на Лос Анджелис и да се прибере вкъщи с такси. Той намерил жертвата веднага щом отворил външната врата. — Сержантът пристъпи от крак на крак. — Не е изненадващо, че гледката му е дошла в повече и господин Хобс припаднал. Преди това обаче се обадил на 911. — Перес прелисти страница в тефтерчето си. — Когато изгубил съзнание, той паднал по лице в дневната. Това обяснява кръвта по дрехите му. Господин Хобс все още е в шок, затова в момента е трудно да се извлече смислена информация от него, но може да опитате, ако искате. Отне ми половин час да взема тези подробности. — Той размаха тефтерчето, което държеше.
— Някаква информация за „евентуалната“ жертва? — попита Хънтър.
— Много малко — отвърна Перес и отново погледна записките си. — Името ѝ е Шарън Барнард, двайсет и две годишна. Също родена и израснала в Лос Анджелис. Проверихме в „Американ Еърлайнс“. Тя приключила последната си смяна — обратен полет от Канзас Сити — вчера следобед. Приземила се на Международното летище в Лос Анджелис в 17:25. Няма следи, че е ходила някъде, след като е напуснала летището, затова предполагаме, че се е прибрала направо вкъщи. При натовареното движение в пиковия час и без да спира някъде да пазарува, госпожица Барнард вероятно се е върнала в дома си някъде между осемнайсет и трийсет и деветнайсет часа.
Хънтър и Гарсия кимнаха.
— Следи от влизане с взлом? — Въпросът на Робърт беше насочен по-скоро към криминалиста, който проверяваше предната врата.
Криминалистът погледна детектива и поклати глава.
— Тук няма нищо. Рамката не е счупена или напукана. Ключалката не е разбита, нито пипана. Има два пръстови отпечатъка върху дръжката на вратата. Съдейки по размерите, единият определено е на жена. Кървавите отпечатъци — той посочи един точно над валчестата дръжка и друг на външната страна на рамката, — те са на мъжа, който е намерил трупа. — Криминалистът погледна към патрулната кола на алеята пред къщата. — Той е използвал вратата и рамката, за да се подпре, докато е ставал от пода, след като е припаднал.
— Намерихте ли точката на проникване? — попита Хънтър. — Имате ли представа как е влязъл извършителят?
— Не, все още нищо. Предната врата очевидно е била отключена, когато съквартирантът се е прибрал вкъщи. Прозорците са непокътнати и всичките са затворени отвътре. Задната врата е заключена.
— Вземете — каза сержант Перес и подаде на детективите два нови гащеризона от тайвек в запечатани найлонови пликове.
Те взеха пликовете, отвориха ги и започнаха да обличат гащеризоните. Щом приключиха, сложиха качулките на главите си и надянаха латексови ръкавици.
— Съветвам ви да си сложите и маските на носа — предложи сержант Перес.
Те го послушаха и се приближиха до предната врата. Криминалистът, който търсеше отпечатъци по дръжката, отстъпи вдясно и отвори вратата.
— Внимавайте да не стъпите в кръвта — добави Перес, обърна се и тръгна.
Хънтър и Гарсия най-после влязоха в дневната и веднага спряха. Очите им се опитаха да обхванат всичко, но умовете им се бореха да проумеят сцената пред тях. Карлос изпусна затаения си дъх и промълви:
— Какво е това, по дяволите?
33
От предната врата на къщата се влизаше направо в малка, оскъдно обзаведена дневна, с кухня без преграда в дъното. В средата на кухненския плот беше вградена печка, а на четири крачки пред нея беше поставена квадратна маса. Хладилникът беше в отсрещния ляв ъгъл, до врата, която водеше към малък коридор и след това по-навътре в останалата част на къщата. Прозорците бяха затворени и завесите бяха спуснати, но в стаята беше светло благодарение на двата мощни прожектора на криминалистите, които бяха монтирани на триноги и поставени в срещуположни ъгли на помещението.