Подът на дневната беше покрит с бежов мокет. По-голямата част от западната стена беше заета от висок шкаф от черно дърво, на който имаше няколко декоративни предмета. Нямаше телевизор. На няколко крачки от шкафа, към центъра на стаята, се намираха тъмносив диван и еднакво на цвят кресло и черна масичка за кафе.
Хънтър и Гарсия изпуснаха едновременно затаения си дъх, но никой не каза нищо. Погледите им продължиха да обхождат пространството, което беше оплискано с кръв — мебелите, декоративните предмети, стените, таванът, завесите… всичко беше изпръскано с тъмночервено.
Мокетът под краката им беше напоен с голямо количество кръв, но сега беше покрит с дебел предпазен найлон. Това показваше, че криминалистите вече са снимали и претърсили пода със специална прахосмукачка за влакна, косми, следи и други остатъци. Предпазният найлон не позволяваше на криминалистите, детективите и всеки друг, който влезеше на местопрестъплението, да разпространи кървавите си стъпки, тъй като беше невъзможно да се движиш из дневната, без да стъпиш в локва кръв.
Въпреки че бяха с маски, противната миризма на човешка плът в ранен стадий на разлагане, която изпълваше стаята, принуди детективите да дишат през устата.
Думите АЗ СЪМ СМЪРТ бяха написани с огромни кървави букви върху мокета, само на няколко крачки от главния орнамент в отвратителното платно, в което се беше превърнала дневната — Шарън Барнард.
Тя беше гола и завързана за метален стол, обърнат към входната врата. Глезените ѝ бяха стегнати за краката на стола с пластмасови затегалки, а ръцете — извити зад облегалката на стола и завързани в китките. Тялото ѝ беше обляно в кръв. Кръвта, която беше изтекла от лицето ѝ, беше капала по торса и краката и накрая бе напоила мокета под стола. Лицето ѝ го нямаше.
— Лицето ѝ е било изтъркано с шкурка — каза криминалистът, който стоеше до мощния прожектор в източния ъгъл на дневната. Той беше висок метър осемдесет и два, с атлетично телосложение, високи скули и изпъкнала челюст. За разлика от Хънтър и Гарсия мъжът не носеше маска на носа. Миризмата на разлагаща се плът, изглежда, не го притесняваше.
Карлос се обърна към него, но вниманието на Робърт остана приковано в жертвата.
— Аз съм доктор Брайън Снайдър — представи се човекът и се приближи до детективите. — Главният криминалист, на когото е възложено това местопрестъпление.
— Детектив Карлос Гарсия, отдел „Ултранасилие“ на лосанджелиската полиция. Нов си — добави Гарсия, без капка злонамереност в тона. Майк Бриндъл беше главният криминалист, който ръководеше огледа на повечето местопрестъпления. Работеха с него от години.
— За Лос Анджелис, може би — отвърна Снайдър, — но съм криминалист от повече от десет години. Наскоро ме прехвърлиха от Сакраменто.
— Добре дошъл в Лос Анджелис — с извинителен тон каза Гарсия. — Това е детектив Робърт Хънтър.
Хънтър най-после се обърна към криминалиста. В очите му се четеше безмълвен въпрос.
Доктор Снайдър го разбра и кимна, за да потвърди предишното си изявление.
— Да, правилно чу, детектив. Извършителят е използвал мощен кръгъл електрически ъглошлайф с въртяща се глава върху лицето на жертвата. — Той посочи машината, която беше в голям найлонов плик за веществени доказателства върху кухненския плот. — От онези, които се използват за шлифоване на твърдо дърво и метал — добави Снайдър. — Това обяснява схемата на разплискването на кръвта из стаята и защо е стигнала чак до тавана, стените и завесите.
Машината на кухненския плот беше сива на цвят, с яка, гумирана дръжка. Бутонът за включване и изключване се намираше в горната част на дръжката, на едно ниво с палеца на оператора. Лесна за контролиране. Като повечето неща в дневната, и ръчният ъглошлайф беше облян в кръв.
— Щом убиецът е използвал ъглошлайф върху лицето на жертвата, тогава и той е бил облян в кръв — обади се Гарсия.
— О, няма съмнение — потвърди докторът. — И това би обяснило няколкото отпечатъка от стъпки, които виждате в дневната и кухнята. — Той посочи няколко следи от стъпки върху бежовия мокет и плочките на пода в кухнята. — Като се има предвид разположението им, бих казал, че убиецът е бил с някакво предпазно облекло. И на краката също. Номерът на обувките му, изглежда, е четирийсет и четвърти.