— Значи смятате, че загадъчният телефонен инженер е бил вашият човек? Какво е правил на телефонния стълб? — попита Удс.
Хънтър отново погледна на север. Покрай стълба пътят рязко завиваше наляво и изчезваше зад къщата, пред която стояха, закривайки изгледа. От мястото, където стоеше, не виждаше други къщи и това означаваше, че и хората в тях не могат да го видят. Той се обърна и погледна на юг. От тази точка имаше открита и ясна гледка към всяка къща на Алънуд Роуд, включително дома на семейство Бенет.
Хънтър най-после отговори на въпроса на полицай Удс с друг въпрос.
— Колко трудно мислите, че е някой да постави камера там горе?
40
През лятото нощта настъпва бавно, лека-полека превземайки територия като мълчалив войник. Мудните сенки първо намират уличките и сетне започват да пълзят по тротоарите, нагоре по стените и през прозорците, докато най-после мракът завладее всичко. Когато Хънтър и Гарсия стигнаха до Института по съдебна медицина, след като половин час преди това им се обади доктор Хоув, тъмнината крадешком се беше настанила в почти всяко кътче на Лос Анджелис с изключение на ивица тъмночервено небе, която все още оцветяваше хоризонта над Санта Моника, но и тя избледняваше бързо.
На местопрестъплението във Венис, освен няколкото кървави отпечатъка от стъпки, снети от мокета в дневната, криминалистите бяха успели да съберат и няколко влакна, косми и следи от пръст. Всичко беше сложено в пликчета и занесено за анализ в лабораторията. Тъй като знаеха колко внимателен и предпазлив е този убиец, надеждите не бяха големи, но и не бяха угаснали.
Работното куфарче на Шарън Барнард беше оставено в дневната до входната врата. Вътре криминалистите намериха обличани дрехи, чантичка с гримове и таблет, защитен с парола. Мобилният ѝ телефон беше на кухненския плот. Екранът му беше заключен с шестцифрен код. Двете електронни устройства бяха предадени на отдел „Компютърна криминалистика“.
Криминалистите бяха открили и голям брой пръстови отпечатъци в къщата, но също като онези, намерени на предната врата и дръжката, първоначалният анализ с невъоръжено око показа, че вероятно са само на двама души, единият почти със сигурност жена. Логичното заключение беше, че отпечатъците вероятно са на Шарън Барнард и на съквартиранта ѝ Том Хобс. Поради големия брой открити пръстови отпечатъци очакваше се потвърждение по някое време през следващите четирийсет и осем часа.
Том Хобс все още беше в шок и през целия ден го обливаха вълни на тревожност, предизвикани от неволни проблясъци на спомени, които предизвикваха пристъпи на сълзи и атаки на паника. Полицаите бяха успели да се свържат с родителите му, които дойдоха и го взеха в Помона Вали, но едва след като един от медиците беше принуден да му даде успокоителни. Щяха да се опитат да го разпитат отново на другия ден.
Хънтър и Гарсия се представиха на рецепцията в Института по съдебна медицина и ги уведомиха, че доктор Каролин Хоув ги чака в зала за аутопсии номер едно, същата, в която бяха предишния ден.
Двамата детективи мълчаливо вървяха по безупречно чистите коридори и минаха през двойни люлеещи се врати, докато стигнаха до малко преддверие, водещо към залата за аутопсии номер едно. Хънтър натисна звънеца на електронната клавиатура вдясно от вратата, която пет секунди по-късно изсъска и се отвори.
Въпреки че знаеше какво да очаква, ниската температура в залата за аутопсии пак накара Гарсия да потрепери, когато влезе вътре. Всеки път беше така.
— Робърт, Карлос. — Доктор Хоув кимна за поздрав на двамата детективи. Беше облечена в светлосиня лабораторна престилка и на врата ѝ беше окачена хирургична маска. Косата и беше прибрана на кок. Тя се усмихна, но нямаше как да прикрие изпития и изтощен вид на човек, който е работил часове наред на изкуствена светлина.
Трупът на Шарън Барнард лежеше непокрит върху масата от неръждаема стомана в средата на стаята. Кашата от мускули и плът, в която се беше превърнало лицето ѝ, беше придобила кафеникавия цвят на сушено месо. Дясното ѝ око, което беше пощадено от ъглошлайфа, беше станало млечнобяло, а останалата и кожа изглеждаше призрачно светла.
Доктор Хоув се приближи до тезгяха с инструментите от другата страна на масата за аутопсии. Хънтър и Гарсия я последваха. Тя взе две копия на доклада за аутопсията и им даде по едно.
— За съжаление — започна Каролин с уморен глас — аутопсията не разкри много. — Тя включи мощните халогенни лампи над масата с трупа.
Двамата детективи примигаха няколко пъти, докато очите им и приспособят към силната, ярка светлина.
— Както виждате — Каролин насочи вниманието им към торса, ръцете и краката на Шарън Барнард, — за разлика от първата жертва тази няма следи от физически изтезания, преди лицето ѝ да бъде напълно обезобразено. Няма белези от удари с камшик или порязвания. Никъде. — Тя се обърна и посочи таблицата на стената зад нея, която изброяваше теглото на мозъка на жертвата, на сърцето, на черния дроб, бъбреците и далака. — Всичките ѝ вътрешни органи, включително мозъкът, са в добро състояние, както би могло да се очаква за здрава, двайсет и две годишна жена.