Выбрать главу

Хънтър и Гарсия отгърнаха на втората страница от доклада. Точно както беше предположил водещият криминалист на местопрестъплението, доктор Брайън Снайдър, причината за смъртта беше спиране на сърцето, дължащо се на масивна загуба на кръв.

— И пак за разлика от първата жертва — продължи патоанатомът при тази няма следи от сексуално насилие.

Откритието изненада Карлос много повече отколкото Робърт. Всъщност той го очакваше. Когато беше огледал трупа на Шарън Барнард на местопрестъплението тази сутрин, не видя охлузвания и синини по вътрешната страна на бедрата ѝ, нито в областта на слабините.

— Освен това — добави съдебният лекар — този път няма послание. Нищо не е оставено в гърлото ѝ или на друго място в тялото.

Гарсия кимна и обясни:

— Посланието беше оставено върху мокета в дома на жертвата. Написано с кръвта ѝ.

— Какво беше посланието?

— Същите три думи като преди, докторе. АЗ СЪМ СМЪРТ. Само това. Нищо повече. Написано с главни букви.

Каролин отново насочи поглед към Шарън Барнард и онова, което би трябвало да е лицето ѝ.

— Ще призная, че с изключение на застрелване в лицето с ловна пушка от близко разстояние, травмите на лицевите ѝ мускули и нервите са изключително тежки, каквито рядко съм виждала.

— Разликата е — допълни Хънтър, заобикаляйки от другата страна на масата, — че когато те застрелят отблизо в лицето с пушка, вероятността е да умреш мигновено. Не чувстваш болка. — Той поклати глава. — Убиецът не е искал това да се случи с тази жертва.

Всички замълчаха за момент.

Карлос, който отново беше приковал поглед в трупа на Шарън Барнард на масата за аутопсии, въздъхна.

— Не разбирам. Не го проумявам. Как е възможно убиецът напълно да промени метода си на действие? Не съм чувал за такъв случай.

— И аз си мисля същото, откакто започнах аутопсията — каза доктор Хоув. — Ако не ми бяха казали, никога нямаше да предположа или да открия по време на аутопсията, че тази жертва е на същия убиец, който е изтезавал и убил жертвата от вчера сутринта.

— Именно — съгласи се Гарсия, кимна и сетне погледна партньора си. — И преди сме имали работа с убийци, които обичат да експериментират, Робърт. Убийци, чийто метод на действие леко се променя от убийство на убийство, но това сега е нещо съвсем друго. Тук разликата между двата метода на действие е колосална. Както каза доктор Хоув, все едно е бил друг убиец. Ако не беше фактът, че той обича да удостоверява авторството върху работата си с автограф, нямаше да разберем, че двете убийства са свързани. Дори нямаше да бъдем в тази зала за аутопсии. — Карлос отчаяно изрази онова, което Хънтър и патоанатомът вече знаеха. — Първата му жертва беше отвлечена и изтезавана пет и половина дни, преди да бъде убита. Тялото ѝ беше покрито с белези от удари с камшик и порезни рани — общо сто и двайсет. Знаем, че отвличането и продължителното изтезаване обясняват голяма част от метода на действие на убиеца. С тази жертва не е било така. — Той посочи трупа на масата. — Втората жертва не е отвлечена. Тя е била нападната и убита в собствения ѝ дом за няколко часа, не дни. Освен това причината за смъртта на първата жертва лесно може да се определи като метод на ненасилие. Извършителят я е държал надолу с главата достатъчно дълго, за да предизвика едем на мозъка. Болезнено? Да. Насилие? Не съвсем. А сега вижте това. — Гарсия отново посочи трупа на Шарън Барнард. — Убиецът е одрал лицето ѝ с електрически ъглошлайф и я е оставил да умре. Болезнено? Да, адски. Насилие? Да, невиждано. — Карлос отстъпи крачка назад от масата за аутопсии и скръсти ръце на гърдите си. Студът в помещението беше започнал да го смразява. — И последното, което искам да подчертая — продължи, — и което ме озадачава повече от всичко останало, е фактът, че първата жертва е била изнасилвана многократно. — Той повдигна рамене, докато говореше. — Хората, които са обсебени от непреодолим сексуален импулс да извършват все по-големи жестокости и брутални престъпления, никога не намират достатъчно удовлетворение в действията си до точка, която би ги накарала да спрат. Всички го знаем. Те не могат да спрат. Въпреки това току-що открихме, че втората жертва не е докосната. — Гарсия млъкна да си поеме дъх. — Сравнявайки двете престъпления, единственото общо нещо между тях, освен тъпотията АЗ СЪМ СМЪРТ е, че и двете жертви са жени и на двайсет и няколко години. Това е всичко. Нищо друго не съвпада. Дори и нивото на насилие.