— Както знаем всички, по някаква причина онази отрепка реши да забърка кмета Бейли със снимката и бележката, които му изпрати вчера. Изборите наближават и не е изненадващо, че кметът е адски уплашен. — Той млъкна за момент и погледна първо единия, после и другия детектив. — Откровено казано, трябва да призная, че и аз съм уплашен. Поне малко. Разследването е само на два дни, а вече имаме същия брой трупове. Убиецът, изглежда, се е развихрил. — Брако въздъхна и поклати глава. — Не съм ходил на местопрестъплението, но видях снимките. Кой убива, като изстъргва лицето на жертвата с електрически ъглошлайф, мамка му?
Никой не каза нищо, защото всички решиха, че това е риторичен въпрос.
Само че грешаха.
Директорът на полицията отправи към Хънтър смразяващ поглед.
— Разбрах, че имате докторска степен по психология на престъпното поведение, детектив Хънтър.
Робърт леко кимна в отговор.
— И че няма по-опитни от вас двамата в случаи от такова естество. — Погледът на Брако се отмести към Гарсия и после пак се върна на Хънтър. — Затова, моля ви, направете ми удоволствието и ми обяснете що за боклук търсим, освен че страхотно се надървя, като убива хора? — Той кимна към капитан Блейк. — Барбара вече ми каза, че въпреки полагането на първия труп във формата на звезда, никой от вас не смята, че имаме работа с ритуален убиец. Тогава какъв извършител търсим?
Хънтър погледна директора на полицията.
— Твърде рано е да се каже — отговори. — Все още се опитваме да анализираме малкото информация, с която разполагаме. Както вие току-що споменахте, работим по случая по-малко от четирийсет и осем часа.
— Разбирам, детектив, но също така казах, че за това кратко време този психопат ни остави вече два трупа. Бих отбелязал, че има много за анализиране, нали? — Директорът на полицията поклати глава. — Не питам за официален психологически профил, детектив. Бих искал да знам какво е личното ви мнение за този човек.
Хънтър не каза нищо и Брако отново се вгледа в него, този път с напрегнат, търсещ поглед, но лицето на детектива не разкри нищо. Директорът погледна часовника си.
— След по-малко от час имам среща с кмета и губернатора на Калифорния. Някой от вас иска ли да отгатне каква ще бъде основната тема на разговора?
Този път въпросът наистина беше риторичен.
— Ето защо за мое лично успокоение, детективи, за да повярвам поне донякъде на глупостите, в които ще ги убеждавам след шейсет минути, и след това и лосанджелиските медии на пресконференцията утре, моля ви, дайте ми нещо.
— Имам само интуитивни чувства и догадки — най-после каза Хънтър. — Нищо конкретно.
— Оценявам това, детектив — рече Брако и вдигна ръка, за да попречи на Хънтър да му предложи още оправдания. — Ще бъда доволен и на интуитивни предположения. Всички ние тук знаем, че именно това представлява профилът на един престъпник — интуиция, най-доброто предположение, основаващо се на откритите досега доказателства, нищо повече. Това не е точна наука и никога няма да бъде. Затова, моля ви, детектив, кажете ми най-доброто си предположение. Що за извратено копеле търсим? От заблуди ли страда? Шизофреник ли е? Чува ли гласове в главата си? Какъв е?
— Не. Той не страда от заблуди, не е шизофреник и не мисля, че чува гласове в главата си. — Робърт се чувстваше твърде уморен, за да се впусне в цялостно психологическо обяснение в подкрепа на мнението си, затова реши да изброи фактите: — Знаем, че убиецът е методичен, търпелив и много дисциплиниран. Добре пресмята рисковете. Не върши нищо прибързано, защото знае, че не е необходимо. Не оставя следи, защото планирането му е безпогрешно. Не се паникьосва лесно, ако нещата не вървят точно по плана му, защото знае, че може да импровизира на момента. С лекота възприема различни роли. Лъже с лекота и го прави много добре и без колебание.
— И на какво точно се основават всичките тези изводи? — попита директорът на полицията заинтригувано.
— Всичко, което е направил досега убиецът, е минало идеално за него — отговори Гарсия. — Без грешки. Без засечки. Не е оставил нито прашинка. Подбраният момент с жертвите е безупречен. Рискът някой да го завари на местопрестъплението практически не е съществувал, защото всичко е било пресметнато до последния детайл. Той не оставя нищо на късмета, включително факта, че е неуловим и изключително педантичен.