Младежът повдигна рамене.
— За да избегне нежелани усложнения — сега и за в бъдеще.
Детективът кимна в знак, че разбира.
— Споменавала ли е госпожица Барнард някой от случайните ѝ любовници да става твърде настоятелен с нея? Твърде настоятелен, да иска да придвижи нещата на следващото ниво, когато тя не желае?
Том не забави отговора си.
— Не. Никога. Разбира се, някои от момчетата, с които тя се виждаше, искаха да бъдат повече за нея, отколкото само краткотрайна авантюра. Както казах, Шарън беше много привлекателна жена и повечето мъже с радост биха искали да се срещат сериозно с нея, но доколкото знам, всеки път, когато някой е споменавал да придвижат нещата на следващото ниво, тя е бягала на километър от него.
Гарсия наблюдаваше езика на тялото и израженията на лицето на Том. Нямаше промяна, откакто беше започнал да се отпуска, и това беше много добър знак. И отговорите му се лееха спонтанно, без колебание, и не се предшестваха или следваха от издайнически симптоми на нервност, което показваше, че той не се опитва да скрие нещо.
Ако убиецът беше установил контакт с Шарън Барнард преди нощта на злодеянието, убиецът явно не го беше направил, представяйки се за влюбен. Карлос реши да промени малко темата.
— А споменавала ли е нещо за някого, когото е срещнала напоследък? — попита той. — Не гадже или някой, който се опитва да я сваля, но може би някой, който я е заговорил в супермаркет, кафене или на улицата… където и да е. Някой нов, с когото е по-бъбрила малко, но не я ухажвал.
Този път Том се забави с отговора си.
— Не, не си спомням да е казвала такова нещо.
— Сигурен ли сте?
Той пак се замисли.
— Да, сигурен съм.
Освен всичко убиецът с лекота възприемаше различни самоличности. Беше го доказал, когато бе разиграл сценария с „братовчеда“ пред Никол Уилсън. Въз основа на това Гарсия трябваше да предположи, че убиецът умее много добре и да се дегизира. Ако наистина се беше изправил очи в очи с Шарън Барнард преди нощта на убийството, със сигурност не се беше представил със собствения си вид.
— А споменавала ли е за някого, който може би е виждала и преди, но не е сигурна? Може би лице, което ѝ се е сторило познато, но не е могла да си спомни откъде? Коментирала ли е госпожица Барнард нещо такова?
Том се почеса по левия лакът и отново се замисли, като присви очи.
— В нашата професия това се случва доста често, детектив. Не е необичайно някои от нас да обслужват по петнайсет полета седмично. Както можете да си представите, има много хора, на които се усмихваме, поздравяваме, обслужваме и накрая казваме „довиждане“. Може да запомним някои по една или друга причина, но повечето се регистрират в подсъзнанието ни и обикновено ги забравяме. Ако получавах по един цент всеки път, когато чуя някой колега да казва: „Този човек ми изглежда познат“, щях да съм милиардер.
Гарсия разбираше това много добре, но все пак беше длъжен да опита.
— Да, убеден съм, че се случва често — отвърна той. — Вероятно по-често, отколкото във всяка друга професия, но въпреки това спомняте ли си госпожица Барнард наскоро да е споменавала за някого, който ѝ се сторил познат?
— Хмм… — Том се намръщи. — Всъщност, като се замисля, спомням си.
46
Гарсия леко повдигна вежди, като чу отговора на Том, защото беше на път да приключи разпита.
— Неотдавна един пътник я заинтригува. Привлекателен мъж, висок, с атлетично телосложение, добре облечен, много учтив и сдържан.
— Вие видяхте ли го?
— Да. Работехме заедно на един и същ полет. Шарън много го хареса. — Том разказа на Карлос как тя го попитала какво мисли за пътника и за играта им на отгатване.
Гарсия говореше спокойно и без никакво вълнение, защото знаеше, че това може да не означава абсолютно нищо. Както каза Том, като стюардеса Шарън Барнард беше видяла главозамайващ брой лица през последната година и през целия си живот. Детективът много добре съзнаваше факта, че човешкото подсъзнание не само изстрелва скорошни спомени и образи, но и може да се върне назад месеци, години и дори десетилетия. Имаше обаче и вероятност пътникът да е човекът, когото издирваха. Той се нуждаеше от повече подробности.
— Случайно да знаете името му?
— Не, съжалявам, детектив.
— Добре. — Карлос се премеси напред на канапето. — И пътникът с нищо не е показал, че познава госпожица Барнард, въпреки че на нея ѝ се е сторило, че изглежда познат?
Том поклати глава.
— Не, доколкото си спомням. Ако беше казал, че се познават, Шарън щеше да се възползва от възможността, уверявам ви.
Гарсия не беше сигурен дали това е добър или лош знак.